АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

В периода 10-12 януари в град Плевен, хотел „Сити“, се проведе обучение по проект "Детска пътека", финансиран по програма „Правосъдие" и изпълняван от АПБ.

Проектът цели да подготви професионалисти в областта на наказателното право, социалните и административните дейности за работа с деца - жертви, свидетели или извършители на престъпление. 

Лектори на обучението бяха Робертино Тодоров - прокурор в РП- Плевен, член на АПБ и Наталия Николова - психолог.

В него взеха участие прокурори от Районна прокуратура -Плевен, следователи от ОСО при ОП Плевен, съдия от РС-Плевен, служители от ОД на МВР-Плевен, социални работници от отдел „Закрила на детето" - гр. Плевен, психолози от ЦСРИ -Плевен и ЦВСТ -Плевен.

В течение на три дни на участниците бяха представени редица теми, свързани с:

- права и правен статут на детето обвиняем или подсъдим;

- практики и подходи при разпит на дете пострадал или очевидец на престъпление;
- изясняване на видовете рискове;
- измененията на НПК, влезли в сила през септември 2023г. относно особените процесуални изисквания за работа с деца подсъдими и - пострадали, в рамките на наказателното производство.

В хода на обучението се засегнаха редица въпроси, свързани с материята работа с деца в риск, децата-пострадали от престъпление и непълнолетните извършители, по отношение на които се осъществява наказателно преследване. Бяха дискутирани действителни казуси от практиката на самите участници.

В края на обучението на участниците бяха връчени и сертификати.

Между 8 и 10 януари 2024г. в хотел "Кипарис Алфа", гр. Смолян, се проведе двадесет и първото поред обучение по проект "Детска пътека (подготовка и въвеждане на детска услуга ,,детска пътека" при случаи на деца – свидетели или в риск от насилие)“ по програма „Правосъдие“, изпълняван от Асоциацията на прокурорите в България.

Обучението бе водено от окръжния прокурор на гр. Смолян Недко Симов, член на АПБ, и г-жа Цветомира Христова – психолог. Те представиха пред обучаемите редица теми, свързани с измененията на НПК от м. септември 2023г., касаещи особените процесуални изисквания за работа с деца – подсъдими и пострадали, в рамките на наказателното производство.

Участниците споделиха, че в рамките на семинара са усвоили конкретни умения за работата с деца, специфики в тази връзка, както и че са се запознали по достъпен и приятен начин с актуалната нормативна уредба по тази материя, включително с процесуалните аспекти, последните изменения в законодателството и др. Според тях обучението е помогнало за затвърждаването на контактите между представителите на отделните държавни и общински  институции, ангажирани с работа с деца и се е засилило междуинституционалното взаимодействие. Като положително те изтъкват още и разглеждането на реални казуси от практиката на самите участниците, направено в по време на обучението.

На 19.12.2023 г. представители на АПБ посетиха коледното тържество във възпитателното училище-интернат "Христо Ботев" в с. Подем, обл. Плевен, в рамките на благотворителна акция, проведена сред прокурори от районната и окръжната прокуратури на Плевен по инициатива на председателя на Асоциацията Владимир Николов.

Със събраните средства бяха закупени билети за филмова прожекция, ваучер за посещение в пицария и подаръци, които Николов връчи на ръководството на интерната и настанените в него ученички. Целта на акцията е да подпомогне момичетата и девойките от училището в адаптацията им към социалната среда извън интерната.

Пред гости от различни институции ученичките изнесоха празнична програма, като изпълниха стихове, песни и танци, както и кратка драматизация на традиционните български коледни обичаи. Гостите участваха в забавни игри, подготвени от децата.

Възпитателното училище-интернат в с. Подем е единственото, в което възпитателна мярка по Закона за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни изтърпяват момичета и девойки. То е едно от последните, които все още функционират, след като през последните години държавата предприе постъпателното им затваряне.

Законът за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, създаден през тоталитарната епоха, е от малкото все още действащи актове, отразяващи остарели разбирания за противодействие на поведенчески отклонения при децата, настъпили в резултат на рискове като домашно насилие, експлоатация, бездомничество, липса на родителски грижи, влияние на пълнолетни с престъпно поведение и др.

Тези отклонения, които съвременната правна система третира като основания за закрила и мерки в помощ на семейството, ЗБППМН възприема като противообществени прояви на самите деца и предвижда мерки със засилен санкционен характер, аналогични на наказания. Настаняването във ВУИ е най-тежката от мерките по този закон.

Отмяната на ЗБППМН се препоръчва през последните 30 години от редица международни организации като ООН, УНИЦЕФ, Съвета на Европа и др. и е предвидена в стратегиите на държавата за наказателна политика, за правосъдие по отношение на децата, за борба с престъпността и за закрила на детето. Съдът по правата на човека в Страсбург разглежда жалби срещу България за налагането на възпитателни мерки по този закон.

Обръщаме се към всички членове на АПБ с молба за помощ!

Мартин Мариянов Чернаев - син на колегата Мариян Чернаев от РП Несебър, който почина,  е диагностициран с тежко бързо и внезапно развиващо се онко-хематологично заболяване. Лечението му е възможно единствено в Турция в LIV HOSPITAL ULUS в гр. Истанбул. Сумата, която е нужна за лечението на Мартин е 40 000 EUR, но е непосилна за семейството му. Молим за вашата съпричасност! Мартин, едно младо момче на 24 години, има нужда от вашата помощ, за да живее!  Нека му помогнем в това начинание.

Всяка стотинка е искра надежда за Мартин!

Банкова сметка за набиране на средства:

IBAN: BG19IORT80487096051900

BIC: IORTBGSF

При банка: Инвест банк АД – клон Бургас

Титуляр: Мартин Мариянов Чернаев

Председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов беше гост в предаването "Говори сега" по Българската национална телевизия.

"Ние стигаме до една крайност, до тежък дисбаланс: практически поставяне на прокуратурата под засилен политически контрол. Като последствие от това избирането на следващия главен прокурор би ставало с гласовете на Народното събрание. Нашето мнение е, че трябва да има баланс между една истинска обществена квота и професионалната квота - най-малкото паритет", заяви Владимир Николов по повод на предвиждания от конституционните изменения състав на прокурорския съвет.

Той поясни, че разделянето на Висшия съдебен съвет, което е заложено в конституционните промени, гласувани на първо четене в парламента, е в правомощията на Велико Народно събрание. Такова разделяне ще има лоши последствия за върховенството на закона, защото със структурирането на два съвета вече няма да има единна съдебна власт, тя ще се фрагментира. Предвижданият прокурорски съвет ще бъде тежко дебалансиран и там няма да има реално професионално представителство. Припомни и мнението на Венецианската комисия по този въпрос –  че в състава на такъв тип професионален орган трябва да има мнозинство на професионалните представители или най-малко съществена част от членовете му трябва да са избрани от професионалните съсловия.

Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов и директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова бяха гости в предаването в предаването „Лице в лице“. Те коментираха приетите днес на първо четене промени в Конституцията, чийто фокус е съдебната власт.

„Основният фокус на тези промени е прокуратурата и ние изразяваме своите притеснения дали те ще бъдат полезни за хората. Навсякъде по света прокуратурата е институция, която защитава обществения интерес. Към настоящия момент в този им вид промените целят до голяма степен засилване на политическото влияние върху прокуратурата чрез разделяне на ВСС на два съвета. В прокурорския съвет ще има доминация на политическата квота - шестима от членовете ще са избрани от парламента и само трима ще се избират от професионалното съсловие. Венецианската комисия, нашите европейски партньори, българските конституционалисти, неправителственият сектор, българските прокурори казваме: този тежък дисбаланс ще породи огромен проблем, защото системата в частта прокуратура няма да се самоуправлява“, обясни Николов.

Уважаеми колеги,

Поради редица причини се налага да бъде отложено залесяването, предвидено за средата на този месец. Ще се съберем напролет на същото място - Стара Загора. Весели празници и бъдете здрави! 

От УС

,,Да се демонизира прокуратурата е вредно, несправедливо, недалновидно и контрапродуктивно", каза пред Труд news Владимир Николов, председател на АПБ, днес. Според него мястото на българската прокуратура може да бъде само в независимата съдебна власт, тъй като това е най-сериозната гаранция, че институцията ще може да изпълнява функциите си без нерегламентирано влияние.

Настоящият конституционен законопроект, добави той, оставя впечатлението, че е насочен преди всичко към орязване на правомощията на прокуратурата, към нейното поставяне под пълен контрол. Парадоксално според него е, че голяма част от народните представители и Министерството на правосъдието „широко“ затварят очите си пред сериозните критики, съдържащи се в становището на Венецианската комисия. ,,В продължение на години становищата и препоръките на Венецианската комисия, както и решенията на ЕСПЧ, бяха основният аргумент за нуждите от реформи", но ,,в момента ставаме свидетели как тези становища, решения и препоръки сякаш нямат никакво значение и практически се игнорират с мъгляви обяснения за политическа необходимост".

,,Осакатяването и маргинализирането на прокуратурата, превръщането u в зависима структура, отнемането на правомощия, които служат за нейното нормално функциониране, третирането на прокурорите и следователите като „втора“ ръка магистрати, би имало пагубни последици за всеки един български гражданин", заяви Николов.

Според него бързането с гласуването на измененията е неразбираемо. ,,Абсурдно е да бъдат залагани подобни кратки срокове за изменение на Конституцията на една европейска правова държава. Вместо да подобрим нещата, можем да се окажем в състояние на тежък регрес в областта на върховенството на правото и функционирането на съдебната система".

Становище и предложения по проекта за изменение на Конституцията, който се разглежда на първо четене от Комисията по конституциони въпроси към Народното събрание внесе Асоциацията на прокурорите в България днес, часове преди заседанието на Комисията. 

Според Асоциацията Висшият съдебен съвет отразява единството на правораздавателна, обвинителна и разследваща функция, изпълнявани съответно от съдилища, прокуратури и следствени органи, които заедно осъществяват съдебната власт. Преструктурирането на съдебната власт със заличаването на този орган в настоящия му вид и заместването му с два нови органа представлява изменение на формата на държавно управление, което е извън правомощията на обикновено Народно събрание. Асоциацията предлага целите на реформата, свързани с осигуряване на ненамеса между магистратските съсловия, да бъдат търсени с не толкова радикални промени, като например с промяна в правомощията на Пленума и колегиите на ВСС. 

Асоциацията настоява да бъдат гарантирани самоуправлението и независимостта на прокуратурата и да бъде въведен ,,антибликиращ" механизъм, който да предотвратява кризи в съдебната власт, породени от неизбирането в срок на членовете на съответните съдебни органи от квотите на Народното събрание.

Тя предлага конкретни изменения в разпоредбите, свързани с конституционната структура и правомощия на прокуратурата и компетентността на главния прокурор.

Становището набляга на необходимостта Народното събрание да осигури на обществените дебати и работата върху текстовете достатъчно време и внимание.

В заседанията на парламентарната Комисия по конституционни въпроси Асоциацията се представлява от председателя Владимир Николов.

В края на седмицата предстои второто първо гласуване на законопроекта. Все повече от участниците в дебата и независими експерти настояват то да се отложи, тъй като по повечето въпроси все още текат обсъждания, правят се предложения за нови редакции и липсва консенсус.

Пълният текст на становището и предложенията можете да прочетете в прикачения файл

Изтегли Становището в документ

Работна среща, посветена на обсъждане на върховенството на правото и съдебната реформа, се проведе днес, 01.12.2023 г., между представители на Европейската комисия и на Асоциацията на прокурорите в България в сградата на Постоянното представителство на ЕС в София. Срещата се проведе по покана на домакините. От тяхната страна участваха Жулен Мусние, отскоро директор на Отдел ,,Върховенство на правото, основни права и демокрация" на Генералната дирекция ,,Правосъдие и потребители" на ЕК, Сара Хатлова и Георги Ганчев. Асоциацията на прокурорите бе представлявана от Владимир Николов, председател на УС, и Теодора Георгиева от СРП и Цонко Кръстев от РП-Велико Търново, членове на АПБ.

Приемането на конституционния проект в предложения вид ще постави прокуратурата под силно политическо влияние, което директно ще застраши върховенството на правото, подчерта Владимир Николов пред европейските делегати. Той потвърди желанието на българските прокурори за реформа, която решава, а не създава проблеми. Той наблегна, че търсените от вносителите цели могат да бъдат постигнати по много други начини, каквито са били предложени в хода на обществения дебат от множество авторитетни и независими конституционалисти.

Срещата се състоя като част от есенния цикъл консултации и обсъждания, които ЕК провежда след доклада си за възховенството на правото в различни държави-членки на ЕС. Първата спирка бе България.

Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт, Cъюзът нa юpиcтитe, бивши ĸoнcтитyциoнни cъдии и дp. ce oбявиxa пpoтив paздeлянeтo нa  BCC  нa cъдийcĸи и пpoĸypopcĸи, ĸaĸтo пpeдлaгa yпpaвлявaщoтo мнoзинcтвo.  Πo – paнo и  BCC изpaзи нecъглacиe зa paздeлянeтo нa cъвeтa нa двa oтдeлни caмocтoятeлни opгaнa. BKC, BAC, Инcпeĸтopaтът ĸъм BCC и HИΠ подкрепиха разделението  на съдебния съвет на  прокурорски и съдийски.

Председателят на АПБ Владимир Николов припомни становището, дадено от Венецианската комисия за предлаганите промени, в което се посочва, че те не са достатъчно мотивирани, така че да стане ясно защо са необходими. Той посочи, че е опасно да се приеме само, че независимост се предвижда единствено за съда, но не и за прокуратурата, за която остават само автономност и отчетност. Според него това би означавало, че е допустимо да имаме политически зависима прокуратура. 

"Лозунгът е за отчетност и контрол: да, ама отчетността и контролът ще погълнат независимостта и самоуправлението, от това ме е страх. Отчетността и контролът няма да могат да управляват, трябва някой да управлява, за да се отчита и да бъде контролиран", каза проф. Пенчо Пенев.

Асоциацията на прокурорите в България проведе годишното си Общо събрание за 2023 г. при силен интерес от страна на членовете. Събитието се състоя на 25.11.2023 г. в УБ ,,Цигов Чарк", където то традиционно се провежда, с участието на над 170 членове лично и по делегация.  

Сред официалните гости бяха Преслава Петкова, председател на Камарата на следователите в България, Александър Николов, председател на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт, и Ива Пушкарова, председател на Фондацията за развитие на правосъдието. В приветствията си към Общото събрание гостите подчертаха удовлетвореността си от ползотворното сътрудничество с Асоциацията на прокурорите и подкрепата си към усилията ѝ за реформа на прокуратурата, отстояване на достойнството на професията и развиване на нейните стандарти. Те подчертаха видимия ѝ напредък, въпреки сложния институционален и политически климат и понесените от прокурорската институция и съдебната власт сътресения.

В годишния си отчет председателят Владимир Николов очерта постиженията на Асоциацията в посока организационно укрепване и модернизиране, защита на професионалните интереси на прокурорската общност и повишаване на професионалната ѝ квалификация, както и многобройните дейности на организацията за укрепване на правната култура на обществото и на върховенството на правото. Той подчерта увеличения интерес на национални и чуждестранни партньори за сътрудничество с АПБ, вкл. на Венецианската комисия, Европейската комисия и редица неправителствени организации, работещи в сферата на защита на правата на уязвими групи лица, както и активното и търсено участие на прокурорската организация в публичния дебат по въпросите на съдебната реформа.

Николов акцентира на множеството подготвени и внесени в съответните институции писмени становища, открити писма, вкл. съвместно с партньори, активното присъствие в медиите, участията в многобройни конференции, работни срещи, заседания на законодателни органи и срещи с чуждестранни партньори, които са направили позициите на организацията известни и разпознаваеми и са привлекли подкрепата на сродни организации и редица експерти. Николов призова членовете на организацията активно да изразяват професионалните си позиции и да правят дейността си като прокурори видима за обществото, за да може то да се убеди, че правата и интересите му се защитават от почтени, отговорни, отдадени и компетентни държавни обвинители. 

Основни акценти от дикусиите на Общото събрание бяха предложените изменения в Конституцията относно структурата на съдебната власт и нейните органи. 

На Ники Кънчев в DarikRadio гостуваха председателят на АПБ Владимир Николов и доц. д-р Румяна Христиди. В предаването „Ники Кънчев Шоу“ те поговориха за изграждането на паметника на юристите - спасители на българските евреи и за ролята и значението на юристите за обществото тогава и днес.

От днес в София има паметник, който отдава почит на юристите – спасители на българските евреи. Той беше открит официално в градинката на пл. „Възраждане“.

Инициативата за изграждането му е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите и е подкрепена от Столичната община, както от правната общност.  Зад нея застанаха президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев, председателят на Конституционния съд Павлина Панова и колегите ѝ Красимир Влахов и Константин Пенчев, председателите на върховните съдилища Галина Захарова и Георги Чолаков, бившият главен прокурор Иван Гешев, изтъкнати представители на правната науката като проф. Огнян Герджиков, проф. Борис Велчев, проф. Лазар Груев, проф. Даниел Вълчев, проф. Пламен Киров, доц. д-р Анета Антонова, председателят на Съюза на юристите Владислав Славов, адвокати и нотариуси.

Линк към видео репортажа на БТА.

"Борбата за опазването на природата цели да осигури бъдеще за нашия свят." С това послание д-р Мирослав Овчаров, член на УС на АПБ, започна приветствието си към участниците в работна среща на тема „Прокуратурата срещу престъпленията против околната среда и дивите животни“, състояла се на 08.11.2023г. в Мадрид.

Участието на д-р Овчаров на този международен форум е част от дългогодишните усилия на АПБ, посветени на опазването на природата. В началото на 2023 г. друг член на УС - полковник Елин Алексов завърши успешно Level 3 Supreme Course на Wildlife Crime Academy, посветен на анализа и разузнаването на престъпленията срещу дивата природа. Малко по-късно, в периода 04–06 октомври, полковник Алексов взе участие като лектор в специализирано обучение за разследване на престъпления срещу природата  в Стара Загора.

В предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS председателят на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) Владимир Николов коментира някои основни въпроси във връзка с предстоящите конституционни промени. Той наблегна на произтичащите от разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) и предложената от депутатите структура на бъдещия прокурорски съвет заплахи за независимостта на прокуратурата. Най-съществената посочена от него опасност е предвижданият състав на прокурорския съвет, тъй като, по негови думи, макар че срамежливо се говори за „обществена квота“, всъщност става въпрос за една политическа квота и бъдещият прокурорски съвет ще бъде изцяло доминиран от представители, избрани от Народното събрание, т.е. от една друга власт, което ще е намеса в разделението на властите.

„Проблемът е, че българската конституция при конструиране на съдебната власт е стъпила на едно много дълбоко разбиране, че съдебната власт трябва да бъде единна и независима. Когато ликвидираме органа, който олицетворява тази независимост, който я брани, ние по същество ликвидираме единната и независима съдебна власт. Ние създаваме съдийска власт, прокурорска власт, може би следователска власт…Не ни трябва разрушаване на фундамента около който е изградена българската съдебна система. Той е добър, модерен и предизвиква завист от професионалистите в развитите европейски държави”, каза Владимир Николов за разделянето на ВСС.

„Всеки трябва да се замисли – искаме ли тежко зависима и контролирана прокуратура от политически фактори?“ – с този въпрос се обърна към гражданите Владимир Николов и добави, че дейността на прокуратурата трябва да бъде под обществен надзор, но пряката ѝ работа трябва да се контролира от съда по съответните случаи.

Съгласно решение на УС от  19.09.2023 г. обявяваме началото на номинациите за наградата „Прокурор на годината“.

За наградата „Прокурор на годината” може да бъде номиниран всеки прокурор, независимо дали е член на АПБ. Номинацията може да бъде групова – за екип от прокурори .

Крайният срок за номинации е 17.11.2023г. 

По повод успешното завършване на втория му мандат като председател и ползотворното сътрудничество между КСБ и Асоциацията на прокурорите в България през него Владимир Николов, председател на АПБ, връчи на Петко Петков благодарствена грамота и плакет на Асоциацията.

На 18.10.2023 г. в предаването „Директно“ по Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) Владимир Николов коментира проучване на неправителствения сектор, свързано с разходите за дейността на прокуратурата, както и предстоящите промени в Конституцията.

На 18.10.2023 г. в парк хотел „Москва“ в град София сертификати за участие в последното от трите проведени в рамките на първия етап на проект "Детска пътека" обучения за обучители получиха тридесет прокурори от София, Варна, Самоков, Хасково, Добрич, Силистра, Сливен, Ямбол, Ботевград и Ихтиман.