АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

„Ние, прокурорите, сме най-заинтересовани, ако някой е извършил нещо нередно, носейки прокурорската тога, да понесе своята отговорност. Това обаче трябва да се случи в един процес пред съда и от съда, а не в медиите“, категоричен беше Илиев в предаването "Добро утро, Европа" на Евронюз.

По този начин се нанасят щети не само върху институцията прокуратура, но и върху държавността като цяло. Колегите са изключително притеснени и демотивирани, а почти всички от тях, убеден съм, осъществяват своите задължения съвсем съвестно, а сега са обвинявани за всяко нещо, което се случва в държавата.

„Тук обаче има и нещо още по-страшно, а то е, че се чуват адвокати от ефира, които призовават гражданите да не се явяват пред прокуратурата. Това не е в полза на никого, защото нарушаването на доверието в държавните институции е нарушаване на държавността“, отбеляза още прокурор Ивайло Илиев.

На 21.02.2024 г., по покана на Европейската комисия се проведе работна среща между нейни представители и АПБ, представлявана от Владимир Николов, председател на УС, и Ивайло Илиев, заместник-председател.

На срещата бяха обсъдени правомощията на Главния прокурор, съставът на Висшия прокурорски съвет, конституционната уредба на общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет и опитите на законодателната власт чрез преходни и заключителни разпоредби на друг закон да коригира пропуски в разпоредбите на Конституцията. Представителите на ЕК проявиха особен интерес към начина, по който действа механизмът за разследване на главния прокурор и дали са се обособили конкретни проблеми и възможности за усъвършенстване на уредбата му.

Представителите на ЕК се интересуваха и от оценката на АПБ относно последните инициативи в областта на борбата против корупцията по високите етажи на властта и последиците от закриването на специализирания съд.

Представителите на АПБ споделиха тревогата си от твърденията за заплашване и на оказване на влияние от страна на организираната престъпност върху съдии и прокурори и запознаха европейските партньори със средствата, с които разполага Асоциацията за предотвратяване на такива въздействия и за защита на членовете си. Според тях автоматичното прехвърляне на отговорността за всички неблагоприятни събития и процеси в държавата върху прокуратурата и постоянното демонизиране на прокурорите като общност нанася дългосрочни вреди на правовата държава, от която прокуратурата е необходима част и в която доверието в държавното обвинение е условие за ефективен отпор срещу престъпността. Беше изрично подчетано, че мнозинството български прокурори са добросъвестни, компетентни и почтени хора, които следва да бъдат ясно разграничени от онова малцинство, което не изпълнява или злоупотребява с правомощията си и което следва да бъде разобличено и натоварено с отговорност.

Представителите на Асоциацията изразиха разочарованието и тревогата си от поставянето на прокуратурата под пряко политическо влияние с последните изменения в Конституцията. Те подчертаха, че доминирането на Висшия прокурорския съвет от членове, които не са действащи прокурори и са пряко избрани от Народното събрание, ликвидира изцяло автономията на прокуратурата. Този подход, който е противоположен на подхода към съда, означава и непряк избор на главния прокурор от управляващото политическо мнозинство в парламента. От Асоциацията допълниха, че тези промени са приети въпреки противоречието си с препоръките на Венецианската комисия и съпротивата на прокурорската гилдия и академичната общност.

Дискутирани бяха и течащите процеси за приемане на необходимите сериозни изменения в законодателната база и привеждането й в съотвествие с новите конституционни реалности. Представителите на АПБ изрично подчертаха, че за да бъде създадена уредба, която отговаря на нуждите на професионалната обшност и която да е насочена към усъвършенстване на дейността на съдебната власт, е необходимо да бъдат взети предвид мненията и да бъдат чути аргументите и предложенията на работещите в системата прокурори, следователи и съдии, както и тези на академичната общност.

Убийството на Мартин Божанов-,,Нотариуса“ свали завесата, прикриваща действал с години задкулисен механизъм за влияние върху политическите и съдебната власт, проникващ в адвокатурата, икономиката и медиите и насочен към злоупотреба с държавната власт и с обществените ресурси в частна полза. Този порочен процес нанася дългосрочни вреди на общественото доверие в държавата, медиите, професионални общности и бизнеса, в резултат на което почтените хора  и съвестните професионалисти в отделните системи са принудени да понасят репутационните щети наред с непочтените лица.

Макар и все още в процес на изясняване, оповестените към момента факти дават достатъчно основание за извод, че организираната корупция застрашава правовия ред и обществената сигурност. Справянето с нея не е отговорност или в контрола само на една власт или институция, а изисква съвместни усилия.

Досегашните палеативни подходи борбата с подобни отблъскващи явления да се изчерпва с автоматично охулване на прокуратурата като универсално виновна по подразбиране следва най-сетне да бъдат разобличени като непродуктивна, непрофесионална и непросветена форма на бягство от отговорност. Предварителното деклариране на недоверие в прокуратурата или в друга институция не само не е принципно и конструктивно, а допринася за неефективността на институционалния отпор срещу престъпността. Последната расте, докато институциите спорят коя е по-виновна в ситуация, в която отдавна няма невинни. Ето защо, категорично възразяваме и се противопоставяме на всички безпринципни опити за хвърляне на кал върху институцията, която по призвание работи в защита на обществения интерес и на непочтените атаки по отношение на цели прокуратури.

Убедено твърдим, че в българската прокуратура работят честни, отговорни и ерудирани професионалисти, а институцията разполага с необходимата подготовка, капацитет и нравствена устойчивост, за да установи цялата истина при обективно, всестранно, пълно и прозрачно разследване без излишно забавяне.

Апелираме към всички почтени граждани, държавни служители, включително народни представители, членове на правителството и органите на изпълнителната власт, магистрати и адвокати, да съдействат на прокуратурата при изпълнение на правомощията ѝ. Само задружното усилие, в което и другите държавни институции, професионални общности и гражданското общество добросъвестно се включат, би могло да очертае пропуските и да помогне да се изчистят отрицателните практики, а лицата, които ги допускат, да понесат отговорност.

Призоваваме българските прокурори да  упражняват смело и докрай своите законови правомощия, както в този казус, така и при всички други извършени престъпни прояви, за да дадем ясен и адекватен отговор като професионална общност на корупционните прояви и престъпните влияния върху държавата, на която служим.

Асоциацията на прокурорите в България застава зад всеки прокурор, който, облегнат на закона, брани българското общество и държава от този особено отблъскващ и изсмукващ ресурсите на нацията вид организирана престъпност, който краде бъдещето на децата ни.

Колеги, колкото и много недостатъци да имат законите, с които работим, колкото и слаба подкрепа да получаваме от други институции и от обществото в този исторически момент, само ние имаме правомощията и върху нас тежи отговорността да преследваме за извършени престъпления.

Тази битка е наша.

Нека я спечелим!

На 20.02.2024 г. като представител на АПБ председателят ѝ се включи в дебат по актуалните за съдебната система въпроси в предаването „Референдум“ по БНТ. Заедно с него гости бяха съдия Татяна Жилова, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), народният представител Явор Божанков и адвокат Ивайло Дерменджиев, председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС).

По отношение на случая „Божанов“ Владимир Николов каза, че според него от такова престъпление (убийството на Мартин Божанов – бел.авт.) може да произлезе нещо добро, като например осъзнаване на някои процеси и вземане на съответни мерки, достигане до катарзис и до определени решения, които да са полезни за всички. Това според него трябва да бъде вършено професионално и да бъде търсена отговорност от конкретно виновните лица. Той подчерта, че в никакъв случай не следва заради съпричастността на отделни виновни към корупционни схеми да се хвърля петно и да се атакуват цели институции и гилдии, каквито са българската прокуратура, съд, адвокатурата, където мнозинството работещи в тях хора са съвестни, честни и също възмутени от изнесените по случая Божанов факти.

„Ние трябва да стигнем до корените на тези проблеми, за да можем да подсигурим това да не се случва повече никога, със съответните механизми – а това са разследвания, събиране на ясни доказателства и търсене на отговорност“, каза Николов и добави, че отговорността за обръщането на тенденцията на недоверие у гражданите е обща – не само на прокуратурата, но и на останалите две власти – изпълнителната и законодателната.

„По отношение на колегите, чиито имена бяха замесени, искам да кажа: нека вината на всеки един да бъде обективно разследвана. Изключително притеснителни са внушения в публичното пространство на основата на анонимно подхвърлени списъци с имена. ,,Аз бих призовал всеки, който има конкретна информация по тези случаи, да свидетелства, да спомогне разследването". И да, отговорността на прокуратурата е да събере доказателства в рамките ба тези разследвания и аз вярвам, че ние имаме капацитета да изпълним с чест това наше задължение. Но тук прокуратурата се нуждае от осигуряване на среда – да няма политическо влияние, да няма външна намеса, защото за да съществуват такива лобисти, посредници, паразити върху съдебната система, някой търси техните услуги и този някой очевидно е в друга власт.

Съдия Татяна Жилова посочи, че след приемането на конституционните изменения от декември м.г. политическата квота във Висшия прокурорски съвет се е разширила до такава степен, че на практика изразът „Ти си го избра!“ е станал конституционна норма и от това следва, че политиците трябва да понесат отговорността за кадровия подбор в прокуратурата занапред. Владимир Николов се присъедини към това становище. 

Държавата не е на Пепи Еврото и на Нотариуса, тя е на българското общество. Прокуратурата е призвана да защитава държавния и обществен интерес и аз вярвам и убедено твърдя, че в огромната си част колегите прокурори работят за тази кауза. Това заяви в "Още от деня" Владимир Николов - председател на Асоциацията на прокурорите.

Той добави, че ,,скандалите, на които станахме свидетели, са недопустими в една правова държава и сега е моментът всички отговорни държавни институции и органи да свършат своята работа и да направят така, че подобни неща да са невъзможни и хора, като тези, които придобиха гражданственост с определени прякори, да не могат да паразитират върху съдебната система и върху цялото общество". В допълнение той заяви и че ,,категорично не трябва да бъде хвърляна кал върху цяла една институция" и призова да не бъде поставян под съмнение професионализмът, съвестността и честността на хиляди български прокурори.

На въпрос защо докато е бил жив Божанов, сигналите срещу него са били потулвани Владимир Николов отговори: 

"Заблуда е, че всички недъзи в подобни процеси се дължат на прокуратурата. Ние имаме своите слабости и сме системата, която има способността да се очисти от подобни порочни практики. Но - образно казано, няма как да се случи борбата с корупцията и престъпността изобщо, ако липсват останалите елементи от пъзела. Прокуратурата трябва да работи в синхрон с МВР, със съда. Когато българските институции не работят в синхрон, няма да бъдат постигнати съответните резултати."

Председателят на Асоциацията на прокурорите подчерта, че както той, така огромното мнозинство от колегите му са разбрали за съществуването на покойния Божанов едва след убийството му.

"Искрено се надявам разследването по съответните дела да стигне до истината", заяви Николов.

В края на 2023 г. бяха публикувани две книги, разработени в рамките на проекта на АПБ ,,Детска пътека".

Основната е учебникът Детска пътека. Ръководство за професионалисти в контакт с деца в риск, пострадали, свидетели или извършители на престъпление с автори Ива Пушкарова, Диляна Гитева, Георги Кирилов, Веселина Берова и Димитър Манев. 

Тя е предназначена основно за прокурори, разследващи органи и съдии при взаимодействието с Координационния механизъм за закрила (КМ). Ръководството подпомага процеса на вземане на решения, като предоставя практическа информация и препоръчителни и непрепоръчителни подходи, практики и протоколи в различни ситуации. То осъвременява и оптимизира КМ, като го съгласува с настъпилите след 2010 г. изменения в законодателството и институционалните практики, вкл. с оглед влизането в сила на нови институти и процедури от 1.09.2023 г. Материята е разпределена в три големи дяла:

1) природата, видовете и действието на рискове и рискови фактори, основните правила за разпознаване и отчитане на тяхното правно значение и за тяхното управление в съдебната практика и в работата на прокурора (Глава първа);

2) правното положение на дете, пострадало или очевидец на престъпление, в наказателното производство и разнообразните практики при процесуалното взаимодействие с него (Глава втора);

3) правното положение и правилата за процесуално взаимодействие с непълнолетен извършител на престъпление, който е в положението на задържан под стража, обвиняем/подсъдим, издирван с Европейска заповед за арест или ефективно лишен от свобода, доколкото изтърпяването на наказанието го приравнява на някоя от предходните групи (Глава трета).

Втората книга е ръководство за непрофесионални обучители при провеждането на специализирани мултидисциплинарни обучения за практикуващи професионалисти от КМ. 

Книгите можете да изтеглите оттук:

Детска пътека. Ръководство за професионалисти в контакт с деца в риск, пострадали, свидетели или извършители на престъпление. (Ива Пушкарова, Диляна Гитева, Георги Кирилов, Веселина Берова, Димитър Манев)

Детска пътека. Наръчник за обучители (Ива Пушкарова)

Проектът "Детска пътека (подготовка и въвеждане на детска услуга "детска пътека" при случаи на деца – свидетели или в риск от насилие)“ на Асоциацията на прокурорите в България се изпълнява за периода август 2022 - април 2024 г. с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм по програма „Правосъдие“, финансирана по Малка грантова схема O3 на НФМ 2014 – 2021.

Поредната работна среща между представители на Венецианската комисия и на Асоциацията на прокурорите в България се проведе на 26.01.2024 г. в София по покана на чуждестранните партньори. Делегацията на Комисията бе в състав Тарас Пашук, Джеимз Хамилтън, Йорген Сьоренсен и Герхард Райснер, правни съветници на Секретариата, а прокурорското сдружение бе представлявано от председателя  Владимир Николов и членовете на УС Елин Алексов и Десислава Петрова.

Основната тема на срещата бе приемането на Етичен кодекс на прокурорите и следователите, различен от този за съдиите. ,,Текстът на този кодекс не беше обсъден предварително с професионалните общности", заявиха от Асоциацията, която по начало възразява и на разделянето на единния магистратски кодекс за професионална етика. Представителите ѝ напомниха, че моделът на сепаративни кодекси е бил изоставен преди близо 15 години. Оттогава магистратските общности са обединени от общи етични правила и практиката е изградила общи стандарти за прилагането им. Моделът на единен кодекс не пречи да се отчитат спецификите на различните магистратски професии. Разделянето му на два кодекса с идентично съдържание няма никакъв смисъл, но позволява в кодекса за прокурорите и следователите са бъдат необосновани въвеждани правила, продължаващи политическата линия на ограничаване на прокурорската автономия и засилване на възможностите за натиск и влияние върху прокурорите. Такъв е въведеният ,,принцип за лоялност“, който не е предвиден за съдиите, не следва от никакъв международен стандарт и няма понятно съдържание. Асоциацията се опасява, че той може да бъде превратно тълкуван и използван за прочистване на системата от политически неудобни магистрати.

На срещата бяха коментирани и измененията в Конституцията. Представителите на Асоциацията изразиха неудовлетворение от обстоятелството, че конституционните промени не са били съобразени със становището и препоръките на Венецианската комисия. Те изтъкнаха, че конституционният законопроект всъщност не е подкрепен в цялостния си вид от никакво мнозинство, а различни групи заинтересовани страни са подкрепяли с различна убеденост различни елементи от него при запазени до самия край сериозни принципни възражения от всички незаинтересовани страни, вкл. академичните среди, неправителствения сектор и международни партньори. Николов изрази съжалението си, че професионалните организации са били изключени от последните етапи на обсъждане на проекта в парламентарната комисия. Той обърна внимание, че въпреки активното участие на Асоциацията в обсъжднията, до които е била допусната, многократно изразяваните от нея възражения и предложения, систематизирани в писменото ѝ становище пред Комисията за промени в Конституцията, не са получили абсолютно никакво внимание.

Представителите на Асоциацията изразиха опасенията си, че в хода на изменение на ЗСВ професионалното мнение на прокурорите и следователите отново няма да бъде отчетено. Според тях това представлява грубо незачитане на правилата в демократичната правова държава и подмяната им с директивен стил на управление, трайно увреждащ доверието между властите.

Симулация на съдебен процес събра в една зала в София ученици, студенти, университетски преподаватели, прокурори, членове на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и представители на Кралската прокурорска служба. Събитието се проведе в рамките на проекта “Прокурор за един ден”, който се изпълнява от 2022 г. съвместно от АПБ, Кралската прокурорска служба и Британското посолство в София и в партньорство с Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” и Младежка Фондация „Арете“. Той си поставя за цел да допринесе за утвърждаване на ценностите на толерантността и равенството, като допринесе за повишаване на правната култура на юношите от ромските общности в България и повишаване на степента им на познаване на наказателната система и професиите в нея.

Симулацията протече под ръководството на доц. д-р Ива Пушкарова, преподавател по наказателно право в СУ и АМВР. Казусът, върху който работиха участниците, някои от които вече студенти по право, медицина и финанси, бе посветен на домашното насилие.

В симулацията се включиха и студенти от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. 

Репортажът на NOVA за събитието можете да видите ТУК.

В периода 10-12 януари в град Плевен, хотел „Сити“, се проведе обучение по проект "Детска пътека", финансиран по програма „Правосъдие" и изпълняван от АПБ.

Проектът цели да подготви професионалисти в областта на наказателното право, социалните и административните дейности за работа с деца - жертви, свидетели или извършители на престъпление. 

Лектори на обучението бяха Робертино Тодоров - прокурор в РП- Плевен, член на АПБ и Наталия Николова - психолог.

В него взеха участие прокурори от Районна прокуратура -Плевен, следователи от ОСО при ОП Плевен, съдия от РС-Плевен, служители от ОД на МВР-Плевен, социални работници от отдел „Закрила на детето" - гр. Плевен, психолози от ЦСРИ -Плевен и ЦВСТ -Плевен.

В течение на три дни на участниците бяха представени редица теми, свързани с:

- права и правен статут на детето обвиняем или подсъдим;

- практики и подходи при разпит на дете пострадал или очевидец на престъпление;
- изясняване на видовете рискове;
- измененията на НПК, влезли в сила през септември 2023г. относно особените процесуални изисквания за работа с деца подсъдими и - пострадали, в рамките на наказателното производство.

В хода на обучението се засегнаха редица въпроси, свързани с материята работа с деца в риск, децата-пострадали от престъпление и непълнолетните извършители, по отношение на които се осъществява наказателно преследване. Бяха дискутирани действителни казуси от практиката на самите участници.

В края на обучението на участниците бяха връчени и сертификати.

Между 8 и 10 януари 2024г. в хотел "Кипарис Алфа", гр. Смолян, се проведе двадесет и първото поред обучение по проект "Детска пътека (подготовка и въвеждане на детска услуга ,,детска пътека" при случаи на деца – свидетели или в риск от насилие)“ по програма „Правосъдие“, изпълняван от Асоциацията на прокурорите в България.

Обучението бе водено от окръжния прокурор на гр. Смолян Недко Симов, член на АПБ, и г-жа Цветомира Христова – психолог. Те представиха пред обучаемите редица теми, свързани с измененията на НПК от м. септември 2023г., касаещи особените процесуални изисквания за работа с деца – подсъдими и пострадали, в рамките на наказателното производство.

Участниците споделиха, че в рамките на семинара са усвоили конкретни умения за работата с деца, специфики в тази връзка, както и че са се запознали по достъпен и приятен начин с актуалната нормативна уредба по тази материя, включително с процесуалните аспекти, последните изменения в законодателството и др. Според тях обучението е помогнало за затвърждаването на контактите между представителите на отделните държавни и общински  институции, ангажирани с работа с деца и се е засилило междуинституционалното взаимодействие. Като положително те изтъкват още и разглеждането на реални казуси от практиката на самите участниците, направено в по време на обучението.

На 19.12.2023 г. представители на АПБ посетиха коледното тържество във възпитателното училище-интернат "Христо Ботев" в с. Подем, обл. Плевен, в рамките на благотворителна акция, проведена сред прокурори от районната и окръжната прокуратури на Плевен по инициатива на председателя на Асоциацията Владимир Николов.

Със събраните средства бяха закупени билети за филмова прожекция, ваучер за посещение в пицария и подаръци, които Николов връчи на ръководството на интерната и настанените в него ученички. Целта на акцията е да подпомогне момичетата и девойките от училището в адаптацията им към социалната среда извън интерната.

Пред гости от различни институции ученичките изнесоха празнична програма, като изпълниха стихове, песни и танци, както и кратка драматизация на традиционните български коледни обичаи. Гостите участваха в забавни игри, подготвени от децата.

Възпитателното училище-интернат в с. Подем е единственото, в което възпитателна мярка по Закона за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни изтърпяват момичета и девойки. То е едно от последните, които все още функционират, след като през последните години държавата предприе постъпателното им затваряне.

Законът за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, създаден през тоталитарната епоха, е от малкото все още действащи актове, отразяващи остарели разбирания за противодействие на поведенчески отклонения при децата, настъпили в резултат на рискове като домашно насилие, експлоатация, бездомничество, липса на родителски грижи, влияние на пълнолетни с престъпно поведение и др.

Тези отклонения, които съвременната правна система третира като основания за закрила и мерки в помощ на семейството, ЗБППМН възприема като противообществени прояви на самите деца и предвижда мерки със засилен санкционен характер, аналогични на наказания. Настаняването във ВУИ е най-тежката от мерките по този закон.

Отмяната на ЗБППМН се препоръчва през последните 30 години от редица международни организации като ООН, УНИЦЕФ, Съвета на Европа и др. и е предвидена в стратегиите на държавата за наказателна политика, за правосъдие по отношение на децата, за борба с престъпността и за закрила на детето. Съдът по правата на човека в Страсбург разглежда жалби срещу България за налагането на възпитателни мерки по този закон.

Обръщаме се към всички членове на АПБ с молба за помощ!

Мартин Мариянов Чернаев - син на колегата Мариян Чернаев от РП Несебър, който почина,  е диагностициран с тежко бързо и внезапно развиващо се онко-хематологично заболяване. Лечението му е възможно единствено в Турция в LIV HOSPITAL ULUS в гр. Истанбул. Сумата, която е нужна за лечението на Мартин е 40 000 EUR, но е непосилна за семейството му. Молим за вашата съпричасност! Мартин, едно младо момче на 24 години, има нужда от вашата помощ, за да живее!  Нека му помогнем в това начинание.

Всяка стотинка е искра надежда за Мартин!

Банкова сметка за набиране на средства:

IBAN: BG19IORT80487096051900

BIC: IORTBGSF

При банка: Инвест банк АД – клон Бургас

Титуляр: Мартин Мариянов Чернаев

Председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов беше гост в предаването "Говори сега" по Българската национална телевизия.

"Ние стигаме до една крайност, до тежък дисбаланс: практически поставяне на прокуратурата под засилен политически контрол. Като последствие от това избирането на следващия главен прокурор би ставало с гласовете на Народното събрание. Нашето мнение е, че трябва да има баланс между една истинска обществена квота и професионалната квота - най-малкото паритет", заяви Владимир Николов по повод на предвиждания от конституционните изменения състав на прокурорския съвет.

Той поясни, че разделянето на Висшия съдебен съвет, което е заложено в конституционните промени, гласувани на първо четене в парламента, е в правомощията на Велико Народно събрание. Такова разделяне ще има лоши последствия за върховенството на закона, защото със структурирането на два съвета вече няма да има единна съдебна власт, тя ще се фрагментира. Предвижданият прокурорски съвет ще бъде тежко дебалансиран и там няма да има реално професионално представителство. Припомни и мнението на Венецианската комисия по този въпрос –  че в състава на такъв тип професионален орган трябва да има мнозинство на професионалните представители или най-малко съществена част от членовете му трябва да са избрани от професионалните съсловия.

Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов и директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова бяха гости в предаването в предаването „Лице в лице“. Те коментираха приетите днес на първо четене промени в Конституцията, чийто фокус е съдебната власт.

„Основният фокус на тези промени е прокуратурата и ние изразяваме своите притеснения дали те ще бъдат полезни за хората. Навсякъде по света прокуратурата е институция, която защитава обществения интерес. Към настоящия момент в този им вид промените целят до голяма степен засилване на политическото влияние върху прокуратурата чрез разделяне на ВСС на два съвета. В прокурорския съвет ще има доминация на политическата квота - шестима от членовете ще са избрани от парламента и само трима ще се избират от професионалното съсловие. Венецианската комисия, нашите европейски партньори, българските конституционалисти, неправителственият сектор, българските прокурори казваме: този тежък дисбаланс ще породи огромен проблем, защото системата в частта прокуратура няма да се самоуправлява“, обясни Николов.

Уважаеми колеги,

Поради редица причини се налага да бъде отложено залесяването, предвидено за средата на този месец. Ще се съберем напролет на същото място - Стара Загора. Весели празници и бъдете здрави! 

От УС

,,Да се демонизира прокуратурата е вредно, несправедливо, недалновидно и контрапродуктивно", каза пред Труд news Владимир Николов, председател на АПБ, днес. Според него мястото на българската прокуратура може да бъде само в независимата съдебна власт, тъй като това е най-сериозната гаранция, че институцията ще може да изпълнява функциите си без нерегламентирано влияние.

Настоящият конституционен законопроект, добави той, оставя впечатлението, че е насочен преди всичко към орязване на правомощията на прокуратурата, към нейното поставяне под пълен контрол. Парадоксално според него е, че голяма част от народните представители и Министерството на правосъдието „широко“ затварят очите си пред сериозните критики, съдържащи се в становището на Венецианската комисия. ,,В продължение на години становищата и препоръките на Венецианската комисия, както и решенията на ЕСПЧ, бяха основният аргумент за нуждите от реформи", но ,,в момента ставаме свидетели как тези становища, решения и препоръки сякаш нямат никакво значение и практически се игнорират с мъгляви обяснения за политическа необходимост".

,,Осакатяването и маргинализирането на прокуратурата, превръщането u в зависима структура, отнемането на правомощия, които служат за нейното нормално функциониране, третирането на прокурорите и следователите като „втора“ ръка магистрати, би имало пагубни последици за всеки един български гражданин", заяви Николов.

Според него бързането с гласуването на измененията е неразбираемо. ,,Абсурдно е да бъдат залагани подобни кратки срокове за изменение на Конституцията на една европейска правова държава. Вместо да подобрим нещата, можем да се окажем в състояние на тежък регрес в областта на върховенството на правото и функционирането на съдебната система".

Становище и предложения по проекта за изменение на Конституцията, който се разглежда на първо четене от Комисията по конституциони въпроси към Народното събрание внесе Асоциацията на прокурорите в България днес, часове преди заседанието на Комисията. 

Според Асоциацията Висшият съдебен съвет отразява единството на правораздавателна, обвинителна и разследваща функция, изпълнявани съответно от съдилища, прокуратури и следствени органи, които заедно осъществяват съдебната власт. Преструктурирането на съдебната власт със заличаването на този орган в настоящия му вид и заместването му с два нови органа представлява изменение на формата на държавно управление, което е извън правомощията на обикновено Народно събрание. Асоциацията предлага целите на реформата, свързани с осигуряване на ненамеса между магистратските съсловия, да бъдат търсени с не толкова радикални промени, като например с промяна в правомощията на Пленума и колегиите на ВСС. 

Асоциацията настоява да бъдат гарантирани самоуправлението и независимостта на прокуратурата и да бъде въведен ,,антибликиращ" механизъм, който да предотвратява кризи в съдебната власт, породени от неизбирането в срок на членовете на съответните съдебни органи от квотите на Народното събрание.

Тя предлага конкретни изменения в разпоредбите, свързани с конституционната структура и правомощия на прокуратурата и компетентността на главния прокурор.

Становището набляга на необходимостта Народното събрание да осигури на обществените дебати и работата върху текстовете достатъчно време и внимание.

В заседанията на парламентарната Комисия по конституционни въпроси Асоциацията се представлява от председателя Владимир Николов.

В края на седмицата предстои второто първо гласуване на законопроекта. Все повече от участниците в дебата и независими експерти настояват то да се отложи, тъй като по повечето въпроси все още текат обсъждания, правят се предложения за нови редакции и липсва консенсус.

Пълният текст на становището и предложенията можете да прочетете в прикачения файл

Изтегли Становището в документ

Работна среща, посветена на обсъждане на върховенството на правото и съдебната реформа, се проведе днес, 01.12.2023 г., между представители на Европейската комисия и на Асоциацията на прокурорите в България в сградата на Постоянното представителство на ЕС в София. Срещата се проведе по покана на домакините. От тяхната страна участваха Жулен Мусние, отскоро директор на Отдел ,,Върховенство на правото, основни права и демокрация" на Генералната дирекция ,,Правосъдие и потребители" на ЕК, Сара Хатлова и Георги Ганчев. Асоциацията на прокурорите бе представлявана от Владимир Николов, председател на УС, и Теодора Георгиева от СРП и Цонко Кръстев от РП-Велико Търново, членове на АПБ.

Приемането на конституционния проект в предложения вид ще постави прокуратурата под силно политическо влияние, което директно ще застраши върховенството на правото, подчерта Владимир Николов пред европейските делегати. Той потвърди желанието на българските прокурори за реформа, която решава, а не създава проблеми. Той наблегна, че търсените от вносителите цели могат да бъдат постигнати по много други начини, каквито са били предложени в хода на обществения дебат от множество авторитетни и независими конституционалисти.

Срещата се състоя като част от есенния цикъл консултации и обсъждания, които ЕК провежда след доклада си за възховенството на правото в различни държави-членки на ЕС. Първата спирка бе България.

Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт, Cъюзът нa юpиcтитe, бивши ĸoнcтитyциoнни cъдии и дp. ce oбявиxa пpoтив paздeлянeтo нa  BCC  нa cъдийcĸи и пpoĸypopcĸи, ĸaĸтo пpeдлaгa yпpaвлявaщoтo мнoзинcтвo.  Πo – paнo и  BCC изpaзи нecъглacиe зa paздeлянeтo нa cъвeтa нa двa oтдeлни caмocтoятeлни opгaнa. BKC, BAC, Инcпeĸтopaтът ĸъм BCC и HИΠ подкрепиха разделението  на съдебния съвет на  прокурорски и съдийски.

Председателят на АПБ Владимир Николов припомни становището, дадено от Венецианската комисия за предлаганите промени, в което се посочва, че те не са достатъчно мотивирани, така че да стане ясно защо са необходими. Той посочи, че е опасно да се приеме само, че независимост се предвижда единствено за съда, но не и за прокуратурата, за която остават само автономност и отчетност. Според него това би означавало, че е допустимо да имаме политически зависима прокуратура. 

"Лозунгът е за отчетност и контрол: да, ама отчетността и контролът ще погълнат независимостта и самоуправлението, от това ме е страх. Отчетността и контролът няма да могат да управляват, трябва някой да управлява, за да се отчита и да бъде контролиран", каза проф. Пенчо Пенев.

Асоциацията на прокурорите в България проведе годишното си Общо събрание за 2023 г. при силен интерес от страна на членовете. Събитието се състоя на 25.11.2023 г. в УБ ,,Цигов Чарк", където то традиционно се провежда, с участието на над 170 членове лично и по делегация.  

Сред официалните гости бяха Преслава Петкова, председател на Камарата на следователите в България, Александър Николов, председател на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт, и Ива Пушкарова, председател на Фондацията за развитие на правосъдието. В приветствията си към Общото събрание гостите подчертаха удовлетвореността си от ползотворното сътрудничество с Асоциацията на прокурорите и подкрепата си към усилията ѝ за реформа на прокуратурата, отстояване на достойнството на професията и развиване на нейните стандарти. Те подчертаха видимия ѝ напредък, въпреки сложния институционален и политически климат и понесените от прокурорската институция и съдебната власт сътресения.

В годишния си отчет председателят Владимир Николов очерта постиженията на Асоциацията в посока организационно укрепване и модернизиране, защита на професионалните интереси на прокурорската общност и повишаване на професионалната ѝ квалификация, както и многобройните дейности на организацията за укрепване на правната култура на обществото и на върховенството на правото. Той подчерта увеличения интерес на национални и чуждестранни партньори за сътрудничество с АПБ, вкл. на Венецианската комисия, Европейската комисия и редица неправителствени организации, работещи в сферата на защита на правата на уязвими групи лица, както и активното и търсено участие на прокурорската организация в публичния дебат по въпросите на съдебната реформа.

Николов акцентира на множеството подготвени и внесени в съответните институции писмени становища, открити писма, вкл. съвместно с партньори, активното присъствие в медиите, участията в многобройни конференции, работни срещи, заседания на законодателни органи и срещи с чуждестранни партньори, които са направили позициите на организацията известни и разпознаваеми и са привлекли подкрепата на сродни организации и редица експерти. Николов призова членовете на организацията активно да изразяват професионалните си позиции и да правят дейността си като прокурори видима за обществото, за да може то да се убеди, че правата и интересите му се защитават от почтени, отговорни, отдадени и компетентни държавни обвинители. 

Основни акценти от дикусиите на Общото събрание бяха предложените изменения в Конституцията относно структурата на съдебната власт и нейните органи.