АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Юбилейната ХХ пролетна Академия на Асоциацията на прокурорите в България се проведе в Панагюрище на 10–12.04.2024 г. с участие на прокурори от цялата страна. Тя бе посветена на „Работа по случаи, свързани с деца в досег с наказателното производство, свидетели или в риск от насилие“. Лектори бяха прокурор Елица Калпачка и доц. д-р Ива Пушкарова.

При откриването на Академията Председателят на АПБ  Владимир Николов подчерта актуалността на темата предвид измененията на наказателния процес от септември 2023 г., вменяващи на  магистратите задължения за засилена грижа към децата, участващи в наказателното производство. Както Николов, така и лекторите подчертаха традиционната и дългосрочна ангажираност на професионалното сдружение в областта на защитата на правата на детето, вкл. с проектите „Прокурор за един ден“, ,,Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“, „Детска пътека“ - в рамките на който се провежда и Академията - и „Темида вижда детето“.

Лекторите представиха и развиха дискусии по темите относно криминализацията и виктимизация на децата; задължения на правораздавателните органи за разпознаване; деца – пострадали и очевидци: права практики и подходи; деца – извършители: права, практики и подходи. Лекторите сведоха до знанието на участниците добрите практики и подходи за гарантиране на правата на децата в наказателното производство, установени и проучени в рамките на проекта „Детска пътека“. Вниманието на прокурорите беше насочено към разработените книги, които  предоставят практическа информация и препоръчителни и непрепоръчителни подходи, практики и протоколи в различни ситуации.

„У мен остана впечатлението, че някак си конституционните реформи бяха направени на всяка цена, самоцелно, като една политическа цел, която не намери своето достатъчно обяснение. За да направиш една конституционна реформа, трябва да имаш ясна визия. Трябва да има механизъм за обществена оценка, да знаеш до какво тя ще доведе. Държавният механизъм и организмът на държавното управление е нещо много сложно, нещо много отговорно. Всички ние като граждани имаме нужда всичко да върви нормално, по установения демократичен и законосъобразен процес, а нещата не се случват така. Те няма да се случват така и в съдебната система, защото смисълът на думата реформа е нещо да се усъвършенства. Това не е така категорично по отношение на съдебната власт. Беше предизвикан хаос от приемането на измененията в конституцията, управлението на съдебната система е изключително затруднено. Ние в момента нямаме единна съдебна система. Прокуратурата е част от съдебната система условно, на книга. При нас прокуратурата практически беше извадена от съдебната система, беше поставена под политически контрол чрез Висшия прокурорски съвет и беше раздалечена тотално прокурорската от съдийската общност, което е контрапродуктивно, то ще има вредни последици“, каза Владимир Николов в предаването "Говори сега" по БНТ.

Цялото интервю може да гледате тук.

На Благовещение Благоевград отбелязва празника на жената- благоевградчанка и избира най-достойната благотворителка на годината.

Конкурсът "Жена на годината" се отбелязва от 2003 година. Организира се от Женското благотворително дружество „Македония“. Тазгодишното издание на конкурса е 18-о, като през годините със званието са удостоявани жени с различни професии и обществено значима дейност.

Номинациите за най-достойна благоевградчанка тази година са били над 200, като 10 жени, творящи добро и работещи в полза на обществото за благородни каузи, са били класирани за финала на конкурса.  По азбучен ред това са: журналистът от Благоевград Александра Димитрова, основателката на инициативата „Донеси – Вземи!“ Биляна Топурска, ветеринарният лекар Вера Пелтекова, Горица Митова – общественичка, преподавател, член на Съюза на офицерите и сержантите Благоевград и Националната асоциация Сигурност, директорът на детска градина „Синчец“ Даниела Пърличкова, заместник-административният ръководител на Районна прокуратура-Благоевград Елица Калпачка, социалният работник Емилия Халилова, акушерката по образование и общественичка Кирилка Димитрова, преподавателят и ръководител на балетна школа „Релеве“ Олга Петрова“, предприемачът и общественик Стефка Терзийска. 

Светлана Йорданова, председател на Женското благотворително дружество "Македония" обяснява  смисъла на тази традиция така:

"Благодарност към жените-благотворителки, които въпреки цялата си ангажираност, са отговорни, добронамерени, и с открити, големи сърца".

Асоциацията на прокурорите в България и Адвокатска колегия Благоевград организираха провеждане на обучение на 22.03.2024г. – 23.03.2024г. в гр.Благоевград, по проект „Детска пътека“, в което участие взеха адвокати от Адвокатска колегия Благоевград.

В процеса на обучението бяха разисквани правата на децата- свидетели и жертви, практики и подходи за гарантиране защита правата на децата и техните интереси, правата на непълнолетните обвиняеми, процедурите за реализиране, с оглед измененията в НПК /ДВ бр.48/01.09.2023г./, съдебна практика, коментирани бяха казуси и въпроси, пряко свързани с тематиката.

С обучението беше даден старт на партньорство, основано на повишаване на правната квалификация на юристите, ангажирани в производства с деца в риск, утвърждаване на добро взаимодействие, защото каузата за защита на най-добрия интерес на детето е обща.   

Организирането и провеждането на подобен род инициативи ще продължи в рамките на проект: “Детска пътека/подготовка и въвеждане на детска услуга „Детска пътека“ при случаи на деца- свидетели или в риск от насилие/ на Асоциация на прокурорите в България, реализиран по програма „Правосъдие“ в сътрудничество с Фондация „Развитие на Северозападна България“ с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП.

Благодарствено писмо от Адвокатска колегия - Благоевград.

Изнесената в публичното пространство информация, свързана с казуса Мартин Божанов - Нотариуса, е изключително притеснителна. Подобни явления са неприемливи и отблъскващи. Те показват, че не само в съдебната система, но и в останалите две власти, са налице сериозни проблеми. Корупцията и организираната престъпност са огромно предизвикателство за всяка една правна система. За да можем да вземем нужните мерки, е необходимо цялата истина да бъде установена. Отговорът трябва да е институционален, като бъде решителен и видим. Законите в правовата държава са свещени. За ситуацията в обществото ни няма невинни. За решаването на проблемите с корупцията и престъпността всички власти следва да работят координирано и конструктивно, всяка в рамките на своята компетентност. Тук предположенията нямат място, трябват ясни и категорични доказателства. Разплитането на истината обаче може да стане само в рамките на законовата процедура, а не чрез подхвърляне в пространството на информации с неясен произход, организиране на „позорища“ и унижаване на магистрати. Това каза днес в интервю за БТА председателят на асоциацията на прокурорите в България (АПРБ) Владимир Николов.

Според него е необходимо е да бъде осъзнато, че във всяка една система или структура има хора, които не покриват нужните стандарти или извършват неправомерни действия. Подобни хора нямат място в прокуратурата. Но да се поставя под съмнение дейността на институцията и да се петни трудът на всички останали честни магистрати, е недопустимо.

Следва пълният текст на интервюто:

На 16.03.2024 г. в землището на с. Тракия, област Стара Загора, се проведе традиционната пролетна акция по залесяване на Асоциацията на прокурорите в България. В нея се включиха ок. 35 прокурори и членове на техните семейства. В продължение на няколко часа те успяха да посадят общо 1000 фиданки от вида акация. На залесяването присъства и г-н Иван Чергиланов, директор на Горско стопанство Стара Загора.

Вечерта на 16ти представители на Сдружение "Зелени Балкани - Стара Загора" представиха пред участниците в залесяването лекция, посветена на дейностите на сдружението, насочени към опазването на редки видове птици. Лектори и специални гости на официалната вечеря на АПБ бяха Христина Клисурова и д-р Руско Петров. 

Сутринта на 17.03.2024г. се проведе посещение на Спасителния център за диви животни. На членовете на АПБ и семействата им бяха представени основните направления, по които центърът работи.

"Доверието в прокуратурата би могло да се върне и това ще стане, когато бъдат приети съответните закони, както и законът за съдебната власт, и бъдат избрани и редовно действащи органи на съдебната система, които да гарантират, че тя върви в правилната посока. От няколко години насам виждаме органи, които са с изтекъл мандат и трябва да решават нашата съдба". Това заяви в ефира на "Добро утро, Еввропа" Ралица Първанова - прокурор в СРП и член на УС на Асоциацията на прокурорите в България.

"Искаме редовно избрани органи на съдебната власт, включително и редовно избран главен прокурор", допълни Първанова. 

"Не мога да кажа дали има "гнили ябълки" в прокуратурата. Ако някой е извършил престъпление, то това трябва да се установи въз основа на доказателства и разследване", допълни тя по отношение на информации за зависимости на съдебната система. 

Целия разговор във видеото. 

За голямо съжаление деструктивните обществени процеси, за които Асоциацията на прокурорите в България нееднократно алармираше, се разгърнаха в пълния си обхват. Свидетели сме на масирани внушения, които създават изцяло погрешен сатанизиран образ на прокурорите в очите на обществото с  единствена цел прокуратурата да бъде охулена, обезличена и подчинена. Това доведе до възможност без съществена обществена реакция да бъдат извършени прибързани изменения в Конституцията, с които вече и юридически се посегна на независимостта на Прокуратурата на Република България, който процес продължава и с проекта за нов Закон за съдебната власт. За всеки, който има аналитична мисъл, вече е ясно, че замаскирана като реформа, всъщност се провежда „приватизация“ на Прокуратурата и целта е тя да не служи вече на държавата и българските граждани, а на силните на деня.

На 07.03-2024г.-08.03.2024г. Асоциацията на прокурорите в България организира и проведе поредно обучение в гр.София, по проект „Детска пътека“.

В него участие взеха прокурори от СРП, СГП, разследващи полицаи от състава на СДВР, инспектори от Детска педагогическа стая, служители на Дирекция „Социално подпомагане“, имащи отношение към случаи с деца в риск, жертви на престъпления, респективно извършители на противообществени прояви и престъпления.

В процеса на обучението бяха разисквани основните термини, касаещи децата - свидетели и жертви, техните права, практики и подходи за гарантиране защита правата на децата и техните интереси, правата на непълнолетните обвиняеми, процедурите за реализиране, тактика и подходи при разпити на непълнолетни обвиняеми, с оглед измененията в НПК /ДВ бр. 48/01.09.2023г./, съдебна практика, коментирани бяха казуси и въпроси, пряко свързани с тематиката.

Приоритет на усилията на Асоциация на прокурорите в България продължава да бъде повишаване на квалификацията на магистратите, разследващите органи и държавни служители, пряко ангажирани с работа с деца,  развитие на възможности и експертиза при работа в мултидисциплинарни групи, защото всички усилия, насочени към закрила на децата са от изключително значение и са в унисон с промените в законодателството.

Организирането и провеждането на подобен род инициативи ще продължи в рамките на проект: “Детска пътека/подготовка и въвеждане на детска услуга „Детска пътека“ при случаи на деца- свидетели или в риск от насилие/ на Асоциация на прокурорите в България, реализиран по програма „Правосъдие“ в сътрудничество с Фондация „Развитие на Северозападна България“ с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП.

Уважаеми колеги,

Асоциацията на прокурорите в България има удоволствието да ви покани на поредното пролетно залесяване, което е част от ежегодната кампания на Асоциацията за увеличаване на горския фонд в страната.

Залесяването ще се проведе в района на с. Тракия,  на ок. 26 км от гр. Стара Загора в периода 15 – 17 март 2024 г., като програмата включва: 15 март (петък) - пристигане в хотела и настаняване; 16 март (събота) - закуска, акция по залесяване, официална вечеря; 17 март (неделя) - закуска и освобождаване на стаите; 10,00 ч организирано посещение от желаещите в Спасителен център за диви животни на „Зелени Балкани“ и  отпътуване.

Място на настаняване: Хотел „Верея Тур“****, гр. Стара Загора.   

Възможността за настаняване са в приложената оферта на хотела. В събота ще има тържествената вечеря, като имате опция във формуляра да персонализирате менюто си, избирайки от вариантите, посочени в изпратеното ви с поканата по имейл разширено меню.

Молим желаещите колеги да заявите своето участие в залесяването в срок до 04.03.2024г. /понеделник-празничен ден/, като попълните онлайн формуляра на следния линк: https://forms.gle/BjiXKRjo9bruQHaFA, където да посочите брой нощувки, които ще ползвате, вид стая (моля при попълването да имате предвид, че за семейства с деца са подходящи опциите „двойна стая с допълнително легло“ и „студио“) и предпочитание за меню за вечерята на 16.03.2024г.

Нека дадем своя принос за увеличаване на зеленото богатство на България – ще очакваме Вас и Вашите семейства в Стара Загора!

В случай, че имате допълнителни въпроси, моля обърнете се към г-жа Петя Петрова на тел. 0876120199.

         Управителен съвет на Асоциация на прокурорите в България

"Прокуратурата има механизмите и морала да се самоизчисти", увери Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите, в предаването "Преди всички" по БНР, часове след изслушването на подалия оставка бивш районен прокурор на София Невена Зартова във временната парламентарна комисия, създадена по случая "Нотариуса".

Твърдението на Невена Зартова за съществуването на семейство "Осемте джуджета", към което са били канени да се присъединят магистрати, той определи като "изключително притеснително". "Вярвам, че ще бъде чута не само тя, а всеки един, било прокурор, било който и да е друг гражданин, който изнася някаква информация, свидетелства за осъществени признаци на някакво престъпление.""Очевидно има порочни схеми, порочни явления, които засягат и съдебната система. Засягат не само прокуратурата, засягат и съда, оказа се, че засягат и други гилдии, каквато е адвокатурата." Цялото изслушване очерта симптоми и заболяване не само на съдебната система, но на цялото общество, на всички институции. За ситуацията в държавата, борбата с корупцията и всичко случващо се около нас няма невинни."

Казусът "Нотариуса", предходният казус – "Осемте джуджета", са недопустими, порочни явления в правова държава и система като съдебната, подчерта председателят на Асоциацията на прокурорите. Според него всички тези процеси трябва да бъдат осветлени, "да стигнем до корените на проблема и да направим така, че това никога повече да не се случва".

На въпрос наблюдаваме ли битка между джуджетата и Нотариуса в прокуратурата, Владимир Николов отговори: "Не мога да кажа дали е битка между джуджетата и Нотариуса в прокуратурата. Въпросният човек очевидно вече е покойник. Да, има изключително неприятно усещане и проблем, който трябва да бъде разнищен докрай. Само че нека видим конкретните разследвания, доказателства, за да можем да твърдим кой с кой кръг е свързан или нещо подобно. Иначе хвърляме в пространството обвинения."

Николов смята, че при доказване на виновността на определени лица, те следва да понесат своята отговорност, като същевременно се защити огромното мнозинство от честни и почтени магистрати и граждани, ,,които биват замесени в клеветнически инсинуации и биват смазвани и медийно, и във всякакъв друг план". Несправедливо, неоправдано, контрапродуктивно и вредно е за всичко това да се хвърля кал и да се обвинява само прокуратурата, заяви той. Прокуратурата не отрича своята отговорност, но върху нея се хвърлят упреци, че носи отговорност "за всички тези несполуки".

Югозападен университет „Неофит Рилски“ Благоевград бе любезен домакин на обучение, проведено от Асоциация на прокурорите в България от 21.02.2024г.- 22.02.2024г. в Благоевград, по проект „Детска пътека“.

В обучението участие взеха прокурори, следователи, разследващи полицаи от състава на ОД МВР Благоевград, инспектори от Детска педагогическа стая от състава на ОД МВР Благоевград, служители на Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград, служители от центрове, психолози, МКБППМН Благоевград, Местна комисия за борба с трафика на хора, пряко ангажирани в работа с деца в риск, жертви на престъпления, респективно извършители на противообществени прояви и престъпления.

В процеса на обучението бяха разисквани основните термини, касаещи децата - свидетели и жертви, техните права, практики и подходи за гарантиране защита правата на децата и техните интереси, правата на непълнолетните обвиняеми, процедурите за реализиране, тактика и подходи при разпити на непълнолетни обвиняеми, с оглед измененията в НПК /ДВ бр. 48/01.09.2023г./, съдебна практика, коментирани бяха казуси и въпроси, пряко свързани с тематиката.

Участниците придобиха знания, които са изключително полезни в ежедневната им работа с деца.

Приоритет на усилията на Асоциация на прокурорите в България продължава да бъде повишаване на квалификацията на магистратите, разследващите органи и държавни служители, пряко ангажирани с работа с деца,  развитие на възможности и експертиза при работа в мултидисциплинарни групи, защото всички усилия, насочени към закрила на децата не са напразни.

Изключително важно за проведеното обучение бе и създаването на нови контакти между участниците, което гарантира бъдещо ползотворно съвместно сътрудничество.

Организирането и провеждането на подобен род инициативи ще продължи в рамките на проект на Асоциация на прокурорите в България, в сътрудничество с Фондация „Развитие на Северозападна България“ по проект „Детска пътека“, финансиран по програма „Правосъдие“ по Норвежки финансов механизъм.

„Ние, прокурорите, сме най-заинтересовани, ако някой е извършил нещо нередно, носейки прокурорската тога, да понесе своята отговорност. Това обаче трябва да се случи в един процес пред съда и от съда, а не в медиите“, категоричен беше Илиев в предаването "Добро утро, Европа" на Евронюз.

По този начин се нанасят щети не само върху институцията прокуратура, но и върху държавността като цяло. Колегите са изключително притеснени и демотивирани, а почти всички от тях, убеден съм, осъществяват своите задължения съвсем съвестно, а сега са обвинявани за всяко нещо, което се случва в държавата.

„Тук обаче има и нещо още по-страшно, а то е, че се чуват адвокати от ефира, които призовават гражданите да не се явяват пред прокуратурата. Това не е в полза на никого, защото нарушаването на доверието в държавните институции е нарушаване на държавността“, отбеляза още прокурор Ивайло Илиев.

На 21.02.2024 г., по покана на Европейската комисия се проведе работна среща между нейни представители и АПБ, представлявана от Владимир Николов, председател на УС, и Ивайло Илиев, заместник-председател.

На срещата бяха обсъдени правомощията на Главния прокурор, съставът на Висшия прокурорски съвет, конституционната уредба на общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет и опитите на законодателната власт чрез преходни и заключителни разпоредби на друг закон да коригира пропуски в разпоредбите на Конституцията. Представителите на ЕК проявиха особен интерес към начина, по който действа механизмът за разследване на главния прокурор и дали са се обособили конкретни проблеми и възможности за усъвършенстване на уредбата му.

Представителите на ЕК се интересуваха и от оценката на АПБ относно последните инициативи в областта на борбата против корупцията по високите етажи на властта и последиците от закриването на специализирания съд.

Представителите на АПБ споделиха тревогата си от твърденията за заплашване и на оказване на влияние от страна на организираната престъпност върху съдии и прокурори и запознаха европейските партньори със средствата, с които разполага Асоциацията за предотвратяване на такива въздействия и за защита на членовете си. Според тях автоматичното прехвърляне на отговорността за всички неблагоприятни събития и процеси в държавата върху прокуратурата и постоянното демонизиране на прокурорите като общност нанася дългосрочни вреди на правовата държава, от която прокуратурата е необходима част и в която доверието в държавното обвинение е условие за ефективен отпор срещу престъпността. Беше изрично подчетано, че мнозинството български прокурори са добросъвестни, компетентни и почтени хора, които следва да бъдат ясно разграничени от онова малцинство, което не изпълнява или злоупотребява с правомощията си и което следва да бъде разобличено и натоварено с отговорност.

Представителите на Асоциацията изразиха разочарованието и тревогата си от поставянето на прокуратурата под пряко политическо влияние с последните изменения в Конституцията. Те подчертаха, че доминирането на Висшия прокурорския съвет от членове, които не са действащи прокурори и са пряко избрани от Народното събрание, ликвидира изцяло автономията на прокуратурата. Този подход, който е противоположен на подхода към съда, означава и непряк избор на главния прокурор от управляващото политическо мнозинство в парламента. От Асоциацията допълниха, че тези промени са приети въпреки противоречието си с препоръките на Венецианската комисия и съпротивата на прокурорската гилдия и академичната общност.

Дискутирани бяха и течащите процеси за приемане на необходимите сериозни изменения в законодателната база и привеждането й в съотвествие с новите конституционни реалности. Представителите на АПБ изрично подчертаха, че за да бъде създадена уредба, която отговаря на нуждите на професионалната обшност и която да е насочена към усъвършенстване на дейността на съдебната власт, е необходимо да бъдат взети предвид мненията и да бъдат чути аргументите и предложенията на работещите в системата прокурори, следователи и съдии, както и тези на академичната общност.

Убийството на Мартин Божанов-,,Нотариуса“ свали завесата, прикриваща действал с години задкулисен механизъм за влияние върху политическите и съдебната власт, проникващ в адвокатурата, икономиката и медиите и насочен към злоупотреба с държавната власт и с обществените ресурси в частна полза. Този порочен процес нанася дългосрочни вреди на общественото доверие в държавата, медиите, професионални общности и бизнеса, в резултат на което почтените хора  и съвестните професионалисти в отделните системи са принудени да понасят репутационните щети наред с непочтените лица.

Макар и все още в процес на изясняване, оповестените към момента факти дават достатъчно основание за извод, че организираната корупция застрашава правовия ред и обществената сигурност. Справянето с нея не е отговорност или в контрола само на една власт или институция, а изисква съвместни усилия.

Досегашните палеативни подходи борбата с подобни отблъскващи явления да се изчерпва с автоматично охулване на прокуратурата като универсално виновна по подразбиране следва най-сетне да бъдат разобличени като непродуктивна, непрофесионална и непросветена форма на бягство от отговорност. Предварителното деклариране на недоверие в прокуратурата или в друга институция не само не е принципно и конструктивно, а допринася за неефективността на институционалния отпор срещу престъпността. Последната расте, докато институциите спорят коя е по-виновна в ситуация, в която отдавна няма невинни. Ето защо, категорично възразяваме и се противопоставяме на всички безпринципни опити за хвърляне на кал върху институцията, която по призвание работи в защита на обществения интерес и на непочтените атаки по отношение на цели прокуратури.

Убедено твърдим, че в българската прокуратура работят честни, отговорни и ерудирани професионалисти, а институцията разполага с необходимата подготовка, капацитет и нравствена устойчивост, за да установи цялата истина при обективно, всестранно, пълно и прозрачно разследване без излишно забавяне.

Апелираме към всички почтени граждани, държавни служители, включително народни представители, членове на правителството и органите на изпълнителната власт, магистрати и адвокати, да съдействат на прокуратурата при изпълнение на правомощията ѝ. Само задружното усилие, в което и другите държавни институции, професионални общности и гражданското общество добросъвестно се включат, би могло да очертае пропуските и да помогне да се изчистят отрицателните практики, а лицата, които ги допускат, да понесат отговорност.

Призоваваме българските прокурори да  упражняват смело и докрай своите законови правомощия, както в този казус, така и при всички други извършени престъпни прояви, за да дадем ясен и адекватен отговор като професионална общност на корупционните прояви и престъпните влияния върху държавата, на която служим.

Асоциацията на прокурорите в България застава зад всеки прокурор, който, облегнат на закона, брани българското общество и държава от този особено отблъскващ и изсмукващ ресурсите на нацията вид организирана престъпност, който краде бъдещето на децата ни.

Колеги, колкото и много недостатъци да имат законите, с които работим, колкото и слаба подкрепа да получаваме от други институции и от обществото в този исторически момент, само ние имаме правомощията и върху нас тежи отговорността да преследваме за извършени престъпления.

Тази битка е наша.

Нека я спечелим!

На 20.02.2024 г. като представител на АПБ председателят ѝ се включи в дебат по актуалните за съдебната система въпроси в предаването „Референдум“ по БНТ. Заедно с него гости бяха съдия Татяна Жилова, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), народният представител Явор Божанков и адвокат Ивайло Дерменджиев, председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС).

По отношение на случая „Божанов“ Владимир Николов каза, че според него от такова престъпление (убийството на Мартин Божанов – бел.авт.) може да произлезе нещо добро, като например осъзнаване на някои процеси и вземане на съответни мерки, достигане до катарзис и до определени решения, които да са полезни за всички. Това според него трябва да бъде вършено професионално и да бъде търсена отговорност от конкретно виновните лица. Той подчерта, че в никакъв случай не следва заради съпричастността на отделни виновни към корупционни схеми да се хвърля петно и да се атакуват цели институции и гилдии, каквито са българската прокуратура, съд, адвокатурата, където мнозинството работещи в тях хора са съвестни, честни и също възмутени от изнесените по случая Божанов факти.

„Ние трябва да стигнем до корените на тези проблеми, за да можем да подсигурим това да не се случва повече никога, със съответните механизми – а това са разследвания, събиране на ясни доказателства и търсене на отговорност“, каза Николов и добави, че отговорността за обръщането на тенденцията на недоверие у гражданите е обща – не само на прокуратурата, но и на останалите две власти – изпълнителната и законодателната.

„По отношение на колегите, чиито имена бяха замесени, искам да кажа: нека вината на всеки един да бъде обективно разследвана. Изключително притеснителни са внушения в публичното пространство на основата на анонимно подхвърлени списъци с имена. ,,Аз бих призовал всеки, който има конкретна информация по тези случаи, да свидетелства, да спомогне разследването". И да, отговорността на прокуратурата е да събере доказателства в рамките ба тези разследвания и аз вярвам, че ние имаме капацитета да изпълним с чест това наше задължение. Но тук прокуратурата се нуждае от осигуряване на среда – да няма политическо влияние, да няма външна намеса, защото за да съществуват такива лобисти, посредници, паразити върху съдебната система, някой търси техните услуги и този някой очевидно е в друга власт.

Съдия Татяна Жилова посочи, че след приемането на конституционните изменения от декември м.г. политическата квота във Висшия прокурорски съвет се е разширила до такава степен, че на практика изразът „Ти си го избра!“ е станал конституционна норма и от това следва, че политиците трябва да понесат отговорността за кадровия подбор в прокуратурата занапред. Владимир Николов се присъедини към това становище. 

Държавата не е на Пепи Еврото и на Нотариуса, тя е на българското общество. Прокуратурата е призвана да защитава държавния и обществен интерес и аз вярвам и убедено твърдя, че в огромната си част колегите прокурори работят за тази кауза. Това заяви в "Още от деня" Владимир Николов - председател на Асоциацията на прокурорите.

Той добави, че ,,скандалите, на които станахме свидетели, са недопустими в една правова държава и сега е моментът всички отговорни държавни институции и органи да свършат своята работа и да направят така, че подобни неща да са невъзможни и хора, като тези, които придобиха гражданственост с определени прякори, да не могат да паразитират върху съдебната система и върху цялото общество". В допълнение той заяви и че ,,категорично не трябва да бъде хвърляна кал върху цяла една институция" и призова да не бъде поставян под съмнение професионализмът, съвестността и честността на хиляди български прокурори.

На въпрос защо докато е бил жив Божанов, сигналите срещу него са били потулвани Владимир Николов отговори: 

"Заблуда е, че всички недъзи в подобни процеси се дължат на прокуратурата. Ние имаме своите слабости и сме системата, която има способността да се очисти от подобни порочни практики. Но - образно казано, няма как да се случи борбата с корупцията и престъпността изобщо, ако липсват останалите елементи от пъзела. Прокуратурата трябва да работи в синхрон с МВР, със съда. Когато българските институции не работят в синхрон, няма да бъдат постигнати съответните резултати."

Председателят на Асоциацията на прокурорите подчерта, че както той, така огромното мнозинство от колегите му са разбрали за съществуването на покойния Божанов едва след убийството му.

"Искрено се надявам разследването по съответните дела да стигне до истината", заяви Николов.

В края на 2023 г. бяха публикувани две книги, разработени в рамките на проекта на АПБ ,,Детска пътека".

Основната е учебникът Детска пътека. Ръководство за професионалисти в контакт с деца в риск, пострадали, свидетели или извършители на престъпление с автори Ива Пушкарова, Диляна Гитева, Георги Кирилов, Веселина Берова и Димитър Манев. 

Тя е предназначена основно за прокурори, разследващи органи и съдии при взаимодействието с Координационния механизъм за закрила (КМ). Ръководството подпомага процеса на вземане на решения, като предоставя практическа информация и препоръчителни и непрепоръчителни подходи, практики и протоколи в различни ситуации. То осъвременява и оптимизира КМ, като го съгласува с настъпилите след 2010 г. изменения в законодателството и институционалните практики, вкл. с оглед влизането в сила на нови институти и процедури от 1.09.2023 г. Материята е разпределена в три големи дяла:

1) природата, видовете и действието на рискове и рискови фактори, основните правила за разпознаване и отчитане на тяхното правно значение и за тяхното управление в съдебната практика и в работата на прокурора (Глава първа);

2) правното положение на дете, пострадало или очевидец на престъпление, в наказателното производство и разнообразните практики при процесуалното взаимодействие с него (Глава втора);

3) правното положение и правилата за процесуално взаимодействие с непълнолетен извършител на престъпление, който е в положението на задържан под стража, обвиняем/подсъдим, издирван с Европейска заповед за арест или ефективно лишен от свобода, доколкото изтърпяването на наказанието го приравнява на някоя от предходните групи (Глава трета).

Втората книга е ръководство за непрофесионални обучители при провеждането на специализирани мултидисциплинарни обучения за практикуващи професионалисти от КМ. 

Книгите можете да изтеглите оттук:

Детска пътека. Ръководство за професионалисти в контакт с деца в риск, пострадали, свидетели или извършители на престъпление. (Ива Пушкарова, Диляна Гитева, Георги Кирилов, Веселина Берова, Димитър Манев)

Детска пътека. Наръчник за обучители (Ива Пушкарова)

Проектът "Детска пътека (подготовка и въвеждане на детска услуга "детска пътека" при случаи на деца – свидетели или в риск от насилие)“ на Асоциацията на прокурорите в България се изпълнява за периода август 2022 - април 2024 г. с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм по програма „Правосъдие“, финансирана по Малка грантова схема O3 на НФМ 2014 – 2021.

Поредната работна среща между представители на Венецианската комисия и на Асоциацията на прокурорите в България се проведе на 26.01.2024 г. в София по покана на чуждестранните партньори. Делегацията на Комисията бе в състав Тарас Пашук, Джеимз Хамилтън, Йорген Сьоренсен и Герхард Райснер, правни съветници на Секретариата, а прокурорското сдружение бе представлявано от председателя  Владимир Николов и членовете на УС Елин Алексов и Десислава Петрова.

Основната тема на срещата бе приемането на Етичен кодекс на прокурорите и следователите, различен от този за съдиите. ,,Текстът на този кодекс не беше обсъден предварително с професионалните общности", заявиха от Асоциацията, която по начало възразява и на разделянето на единния магистратски кодекс за професионална етика. Представителите ѝ напомниха, че моделът на сепаративни кодекси е бил изоставен преди близо 15 години. Оттогава магистратските общности са обединени от общи етични правила и практиката е изградила общи стандарти за прилагането им. Моделът на единен кодекс не пречи да се отчитат спецификите на различните магистратски професии. Разделянето му на два кодекса с идентично съдържание няма никакъв смисъл, но позволява в кодекса за прокурорите и следователите са бъдат необосновани въвеждани правила, продължаващи политическата линия на ограничаване на прокурорската автономия и засилване на възможностите за натиск и влияние върху прокурорите. Такъв е въведеният ,,принцип за лоялност“, който не е предвиден за съдиите, не следва от никакъв международен стандарт и няма понятно съдържание. Асоциацията се опасява, че той може да бъде превратно тълкуван и използван за прочистване на системата от политически неудобни магистрати.

На срещата бяха коментирани и измененията в Конституцията. Представителите на Асоциацията изразиха неудовлетворение от обстоятелството, че конституционните промени не са били съобразени със становището и препоръките на Венецианската комисия. Те изтъкнаха, че конституционният законопроект всъщност не е подкрепен в цялостния си вид от никакво мнозинство, а различни групи заинтересовани страни са подкрепяли с различна убеденост различни елементи от него при запазени до самия край сериозни принципни възражения от всички незаинтересовани страни, вкл. академичните среди, неправителствения сектор и международни партньори. Николов изрази съжалението си, че професионалните организации са били изключени от последните етапи на обсъждане на проекта в парламентарната комисия. Той обърна внимание, че въпреки активното участие на Асоциацията в обсъжднията, до които е била допусната, многократно изразяваните от нея възражения и предложения, систематизирани в писменото ѝ становище пред Комисията за промени в Конституцията, не са получили абсолютно никакво внимание.

Представителите на Асоциацията изразиха опасенията си, че в хода на изменение на ЗСВ професионалното мнение на прокурорите и следователите отново няма да бъде отчетено. Според тях това представлява грубо незачитане на правилата в демократичната правова държава и подмяната им с директивен стил на управление, трайно увреждащ доверието между властите.

Симулация на съдебен процес събра в една зала в София ученици, студенти, университетски преподаватели, прокурори, членове на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и представители на Кралската прокурорска служба. Събитието се проведе в рамките на проекта “Прокурор за един ден”, който се изпълнява от 2022 г. съвместно от АПБ, Кралската прокурорска служба и Британското посолство в София и в партньорство с Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” и Младежка Фондация „Арете“. Той си поставя за цел да допринесе за утвърждаване на ценностите на толерантността и равенството, като допринесе за повишаване на правната култура на юношите от ромските общности в България и повишаване на степента им на познаване на наказателната система и професиите в нея.

Симулацията протече под ръководството на доц. д-р Ива Пушкарова, преподавател по наказателно право в СУ и АМВР. Казусът, върху който работиха участниците, някои от които вече студенти по право, медицина и финанси, бе посветен на домашното насилие.

В симулацията се включиха и студенти от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. 

Репортажът на NOVA за събитието можете да видите ТУК.