„Решението на КС е победа за нормалността. Така доказахме, че принципът за върховенството на правото не е просто фраза, а има съдържание. Ако хората, които правеха промените в Конституцията, се бяха вслушали в експертното мнение, в практиката на КС, до този резултат нямаше да се стигне и нямаше да бъде злоупотребено със съдебната реформа, нямаше да бъде разхитена огромна обществена енергия и щяхме да имаме легитимен резултат. Няма как, когато нарушаваш Конституцията, когато не подхождаш с чисто сърце и не изхождаш от позицията на юридическа компетентност, да постигнеш определен резултат", това заяви Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS днес. Поводът е публикуването на решението на КС по к.д. 1/2024 г., с което основните промени в Конституцията относно съдебната власт бяха обявени за противоконституционни.
Помолен да коментира изявления на политици, според които решението на КС би попречило на влизането на България в Шенген и би укрепило България като ,,прокурорска република", той каза: ,,Няма да вляза в политически коментар. Ще кажа само, че българските прокурори не заслужават подобни спекупации. Към политиците бих си позволил следното - нека осъществим заедно истинската съдебна реформа. Проблемите са налице и трябва да бъдат решени, но не чрез демонизиране и неверни внушения".
Възраженията ни, продължи Николов, бяха комплексни. „Първо, категорично не смятахме, че в правомощията на обикновено народно събрание е да фрагментира съдебната власт, да посегне на нейната единност и независимост, защото ВСС е бил замислен да гарантира високата защита на съдебната система от външни вмешателства. Второ, по отношение на квотите във Висшия прокурорски съвет бяхме против, защото ако това положение беше останало, то поставяше прокуратурата под пълен политически, а не обществен контрол”.
Той посочи, че през годините е имало съмнения за политическо вмешателство в работата на прокуратурата и точно заради това то не трябвало да се засилва. „Върху всички тежи отговорността как това да не бъде допускано. Процесът е двустранен – вътре в самата система да изградим механизмите за интегритет, но и да бъдем подпомогнати чрез адекватни и разумни законодателни решения и воля от останалите власти”, каза още Николов.
На въпрос дали независимостта на съда е застрашена с връщането на положението от преди измененията в Конституцията, Николов заяви, че незавсимостта на съда е била единствената легитимна цел на реформата. „Винаги сме подкрепяли, че в Съдийската колегия трябва да преобладават съдии, избрани от съдии. И тук нямаме различия с колегите съдии, но държим да не се поднася прокуратурата на тепсия на политически силните субекти. Прокуратурата няма никакво влияние върху кадровото развитие на съдиите. Единственото правомощие е при избора на председателите на ВАС и ВКС. И тук Асоциацията на прокурорите направи разумно предложение, което беше подминато. Възможно беше това правомощие да отиде в Съдийската колегия, а изборът на главния прокурор - за да гарантираме именно този по-широк контрол на обществото - да остане като правомощие на пленума. Чрез това елегантно щеше да се разреши целият комплекс от проблеми, с който се спекулира. Това не беше чуто и се премина към волунтаристично ликвидиране на единната съдебна система”, обясни Николов.
„При сегашната ситуация ВСС възстановява своята дейност и до избиране на нов персонален състав, тъй като сегашният е със сериозно изтекъл мандат, той може да продължи да изпълнява правомощията си. Имаме спряна процедура за избор на главен прокурор, очевидно изтича мандатът на председателя на ВАС. Тук дебатът трябва да бъде воден, първо, това законосъобразно ли е и второ, дали е морално и целесъобразно”, каза още Николов.
„Избраните съдии, прокурори, следователи не встъпиха в своите правомощия, защото законодателната власт в няколко поредни парламента демонстратично не зачете Конституцията и не изпълни своите задължения да попълни т.нар. парламентарна квота”, обясни Николов.
По темата дали има механизъм за разследване на главния прокурор, Николов посочи, че такъв има и е добре да има. Според него общественият интерес налага да има такъв механизъм, за да покажем, че тоз мит за безконтролността на главния прокурор, капсулирането на прокуратуратаи т.н., не е верен. ,,Ние държим прокуратурата да бъде прозрачна, отчетна и под контрола на обществото, това е единият механизъм. „Другият механизъм е отчетът на главния прокурор пред парламента”, допълни още Николов. Той каза, че законодателните промени в тази посока бележат възходящо развитие на прокурорската система.