Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов и директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова бяха гости в предаването в предаването „Лице в лице“. Те коментираха приетите днес на първо четене промени в Конституцията, чийто фокус е съдебната власт.
Владимир Николов обясни, че ако промените в Конституцията бъдат приети в първоначалния вид, те по-скоро ще бъдат вредни и няма по никакъв начин да допринесат за върховенството на правото и за повишаване на чувството за справедливост. Той припомни, че Венецианската комисия в свой доклад вече посочи, че към законопроекта липсват мотиви.
„Основният фокус на тези промени е прокуратурата и ние изразяваме своите притеснения дали те ще бъдат полезни за хората. Навсякъде по света прокуратурата е институция, която защитава обществения интерес. Към настоящия момент в този им вид промените целят до голяма степен засилване на политическото влияние върху прокуратурата чрез разделяне на ВСС на два съвета. В прокурорския съвет ще има доминация на политическата квота - шестима от членовете ще са избрани от парламента и само трима ще се избират от професионалното съсловие. Венецианската комисия, нашите европейски партньори, българските конституционалисти, неправителственият сектор, българските прокурори казваме: този тежък дисбаланс ще породи огромен проблем, защото системата в частта прокуратура няма да се самоуправлява“, каза Владимир Николов.
Биляна Гяурова допълни, че колкото и политиците да казват, че това в прокурорския съвет ще бъде обществена квота, за всички е ясно, че парламентът е един кадрови орган и това ще е действително политическа, а не обществена квота.
„Промените нямат никакво отношение към повишаване на ефективността на правосъдието. Усещането, че чрез един законодателен, в случая конституционен фойерверк, ние ще направим някакви чудеса, е напълно лишено от основание“, подчерта Владимир Николов.
Владимир Николов представи част от внесените от АПБ в парламента предложения за конституционни промени.
Първото от тях касае независимостта на съда. Той припомни, че АПБ подкрепя съдийското самоуправление, гарантирано чрез мнозинство в съдийския съвет на съдии, избрани от съдии. Но и че според АПБ за постигането на съдийска независимост не е необходимо разделянето на ВСС на два съвета. Тя може да бъде постигната и като се премахнат правомощията на Пленума да избира председатели на ВКС и на ВАС и те да се избират само от Съдийската колегия. Така ще бъде постигната пълна кадрова независимост на съдиите.
Второто е да бъде запазена възможността на главния прокурор да издава методически указания , за да се гарантира, че няма злоупотреба с власт, да има еднаква практика, но да се предвиди условията и редът за издаването им да са законово уредени.
„Трябва да бъде намерен баланса - онова, което ще бъде най-добро както за магистратите, така и за гражданите, тъй като Конституцията е и за гражданите“, обясни Биляна Гяурова.
В разговора бяха засегнати и резултатите от едно изследване на Българския институт за правни инициативи от последните дни. То показва, че едва 5% от българите завяват, че са напълно запознати с предложенията за промени в Конституцията, а 95% имат бегла или никаква представа.
„Това изследване показва, че остава неясна приказката за важността на Конституцията и конституционните промени и защо точно тези промени и защо сега. Фактът, че 95% имат бегла или никаква представа какво стана днес или какво ще стане до Коледа, показва, че колкото и политиците да твърдят, че това е в дневния ред на обществото, факт е, че обществото не го припознава като част от своя дневен ред.“, каза Биляна Гяурова.