Паметник на президента и нобелов лауреат д-р Удроу Уилсън бе открит в София по инициатива на АПБ
1.jpg

Паметник на 28-мия американски президент и нобелов лауреат д-р Удроу Уилсън, помогнал за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война (1914-1918 г.), бе открит на 16.09.2022 г. в градинката между Централната баня и джамията "Баня баши" в историческия център на София в присъствието на множество официални лица и гости. Паметникът е знак на признателност на българския народ към заслугите на Удроу Уилсън за запазване на националния суверенитет и териториалната цялост на България след края на Първата световна война.1631796015

Идеята за откриването на паметник на американския президент принадлежи на Асоциацията на прокурорите в България, която съвместно с Камарата на следователите, предприе през ноември 2020 г. инициатива, получила обществена и институционална подкрепа, вкл. от изтъкнати историци и общественици, сред които акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, проф. Андрей Пантев, проф. Валери Стефанов, проф. Кирил Топалов, художникът Павел Митков, лидери на професионални организации, университети, държавни институции. 

Решението на Столичния общински съвет за откриването на паметника бе взето на 23.04.2022 г., а монументът бе изготвен по проект на именития български скулптор проф. Георги Чапкънов.980x551_1631787514

Повод за инициативата е 101-годишнината от подписването на Ньойския мирен договор на 27.11.2020 г. С териториалните клаузи на договора са отнети близо 11 300 кв. км. български земи. На Кралството на сърби, хървати и словенци са дадени Западните покрайнини /Царибродско, Босилеградско, части от Кулско и Трънско/ и Струмишката околия; Южна Добруджа остава част от Румъния, а Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците от Антантата и впоследствие е предадена на Гърция.

Малко известен факт е, че териториалните претенции в полза на трите ни съседки са били далеч по-големи, а на обсъждане е бил поставен и проект за заличаване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън, който категорично заявява, че по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции. Българската държава запазва своето самостоятелно съществуване. Позициите на Уилсън във френската столица, вкл. по българския въпрос, е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г. Освен със забележителните си дипломатически постижения, Удроу Уилсън е и блестящ доктор по история, човек с модерно мислене, радетел за почтена и прозрачна международна политика..png

В мотивите си към инициативата Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България изтъкват, че за 101 години в столицата на България не е поставен никакъв знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които президентът Уилсън има за запазване политическата независимост и териториалната цялост на родината ни след Голямата война.