АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Асоциацията на прокурорите в България счита, че решението на Конституционния съд /КС/, с което промените в Основния ни закон, засягащи съдебната власт, бяха обявени за противоконституционни, се базира на основополагащите принципи на модерното демократично устройство, почива на  трайната тълкувателна практика на съда и защитава обществения интерес от съществуването на независима съдебна система. 

С притеснение наблюдаваме безпринципните атаки към решението, недопустимия език и откровени нападки по адрес на КС, който е органът призван да бъде гарант за конституционносъобразността в правната ни система – мисия, с която съдът се справи с достойнство, като не се поддаде на опитите за вмешателство и политически натиск. Върховенството на правото изисква всички държавни органи, институции, политически субекти, неправителствени организации и граждани да уважават и спазват Конституцията и законите. Именно това е най- важният белег доколко зряло и демократично е едно общество.

Категорично възразяваме и срещу опитите да се измести фокусът на общественото внимание от актуалните и много сериозни проблеми в държавата и обществото ни с поредните и вече изтъркани атаки към прокуратурата.

„Решението на КС е победа за нормалността. Така доказахме, че принципът за върховенството на правото не е просто фраза, а има съдържание. Ако хората, които правеха промените в Конституцията, се бяха вслушали в експертното мнение, в практиката на КС, до този резултат нямаше да се стигне и нямаше да бъде злоупотребено със съдебната реформа, нямаше да бъде разхитена огромна обществена енергия и щяхме да имаме легитимен резултат. Няма как, когато нарушаваш Конституцията, когато не подхождаш с чисто сърце и не изхождаш от позицията на юридическа компетентност, да постигнеш определен резултат", това заяви Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS днес. Поводът е публикуването на решението на КС по к.д. 1/2024 г., с което основните промени в Конституцията относно съдебната власт бяха обявени за противоконституционни.

Помолен да коментира изявления на политици, според които решението на КС би попречило на влизането на България в Шенген и би укрепило България като ,,прокурорска република", той каза: ,,Няма да вляза в политически коментар. Ще кажа само, че българските прокурори не заслужават подобни спекупации. Към политиците бих си позволил следното - нека осъществим заедно истинската съдебна реформа. Проблемите са налице и трябва да бъдат решени, но не чрез демонизиране и неверни внушения".

Целият разговор гледайте тук.

Към лансирането на идеята за изменения в Конституцията се стигна без да е налице автентичен обществен консенсус в парламент, избран с ниска избирателна активност и в среда на крайно изострени политически противоборства. Българската Конституция безпринципно бе използвана като разменна монета за постигане на, както се оказа, конюнктурни интереси на част от политическите сили, а не на стратегическа визия за дългосрочно позитивно развитие на обществото. Това каза в интервю за Труд председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов.

Според него, лансираният проект от юридическа гледна точка беше аматьорски и представляваше нещо, написано набързо, незнайно къде и от кого. Крайният резултат е еманация на удивителна амалгама от политическо късогледство, юридическа неграмотност, липса на базово разбиране на конституционната материя, неразбираемо упорство и арогантност, изразяващи се в отказ да бъдат чути, камо ли осмислени, експертните мнения. Аматьорският подход доведе до тотална несъгласуваност между новите разпоредби в Конституцията и останалото законодателство и породи редица практически проблеми при управлението на съдебната власт.

Остават огромните проблеми и необходимостта от приемането на множество изменения в редица други нормативни актове. Вместо нещата да се подобрят, беше забъркана огромна каша.

Част от апологетите на тези промени вече открито заявяват, че целта е била прокуратурата да бъде поставена под политически контрол. Нещо, срещу което се борим от години. Публично слушахме мантри как уж нямало да се стигне до установяване на политическо влияние над прокуратурата, а ще имаме засилване на обществения контрол. Абсурдно е да се защитава тезата, че политическият контрол бил необходим, тъй като видите ли досегашният модел, при който прокуратурата се била самоуправлявала, се бил провалил. Модерната тенденция изисква прокуратурите да бъдат автономни. 

За съжаление допуснахме с реформата да се злоупотребява.

Когато говорим за Висшия съдебен съвет, виждаме най-явния симптом на болестта, която разяжда държавата и ерозира доверието на гражданите в системата на управление - правният нихилизъм и демонстрираното явно нежелание на отделни власти да изпълняват Конституцията и законите. 

Нека хората да са спокойни - в ежедневната ни работа по конкретните казуси хаос няма да има. Евентуална отмяна на промените в Конституцията, независимо в какъв обем - изцяло или частично, няма да доведе до празнота.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

,,Много голяма част от промените в Конституцията са противоконституционни и вредни за обществото. Промените в Основния закон няма да доведат по-добро развитие на съдебната система, няма да доведат до по-добро качество и няма да доведат до повече справедливост за гражданите". Това заяви в сутрешния блок на БНТ Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в българия, днес.

Според него по време на обсъжданията на проекта за изменение на Конституцията прокурорската общност е била подведена с обещания, че целта на реформата е засилване на обществения контрол върху прокуратурата, въпреки възраженията на неправителствени сектор, съсловните организации и академичната общност, че става въпрос за политически контрол. ,,Сега маските паднаха и все по-често чуваме да се обосновава поставяне под политически контрол". Когато се прави реформа, според него, страните трябва са честни какви са им целите.

На въпрос на водещия дали политическа намеса и в момента няма в системата на прокуратурата, Николов отговори, че от една страна прокурорската независимост е въпрос на личен интегритет на магистрата, но от друга не е ясно как стремежът да се предотврати политическият натиск върху прокуратурата води до неговото официално засилване. Според Николов проблемите на прокуратурата, за които тя е основателно критикувана, не се решават по този начин, а като се върви в точно обратната посока. Те се свеждат до подобряване на работата по делата, което изисква подобряване преди всичко на законите. 

В прокуратурата ,,има оздравителни сили", тя ,,трябва да бъде защитавана и да се направят фини настройки, за да може да работи още по-добре," допълни той. Според него, ,,съдебната реформа се използва за смокиново листо, за да се правят безобразия в държавата. Какво ще правим, ако съдебната реформа приключи?" 

Цялото интервю можете да проследите тук