АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Сдружението на администрацията в органите на съдебна власт отправят покана за приятелски тенис турнир за магистрати и съдебни служители „Кайлъка“ 2024 г.

Турнирът ще се проведе на Тенис комплекс парк „Кайлъка“ на 17-19 май 2024 г.

Заявките за участие в турнира следва да съдържат имената на участника, месторабота и длъжността, както и мобилен телефон и e­mail за контакти. Те се подават до 16 май 2024 г. на ел. поща: tivanova@pl.prb.bg или на телефон: +359 885 526 061. Всички въпроси относно организацията на турнира, могат да бъдат отправяни към Теодора Иванова - административен секретар на ОП-Плевен.

Техническа конференция и тегленето на жребиите ще се проведат на 17 май 2024 г. от 18:30 ч. Официалното откриване на турнира е от 19:00 ч. с коктейл на Тенис комплекс парк „Кайлъка“.

Схема за провеждане на турнира:

*Според броя на участниците.

Видове игри:

• Жени и Мъже - сингъл;
• Жени – двойки;
• Мъже – двойки;
• Жени и мъже смесени двойки.

* Регламент на турнира ще бъде направен след регистрация на участниците.

Формат на срещите:

• Тайбрек сет до 6;
• Полуфинали и финали 2 от 3 тайбрек сета.

* Топките, осигурени от домакините, са с марка „Wilson“, а настилката е клей.

Такса участие: 30 лв.

Турнирен директор: Никола Йорданов

Главен съдия: Димо Андреев

Награди: Купи, медали и сувенир за всеки участник

Медицинско осигуряване: На място

Официална вечеря за всички участници на 18 май 2024 от 20:00 ч.

Препоръчително настаняване:

Настаняването е за сметка на участниците, като предоставяме следните условия за настаняване с отстъпка:

Туристически дом „Парк Кайлъка“ - 30 лв. на легло в двойна стая, самостоятелно настаняване - 40 лв.

Парк хотел „Кайлъка“ - 89 лв. самостоятелно настаняване, двойна стая - 118 лв., студио „Класик“ (спалня + разтегателен диван <4 човека>) - 145 лв.

Реформата на съдебната система е за всички. Тя не може да се обсебва от самопровъзгласили се за реформатори хора, които следват само собствените си разбирания, като правят половинчати и необмислени промени, без да се вслушват в ничие друго мнение. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” в събота, 20.04.2024 г., Владимир Николов, председателя на Асоциацията на прокурорите, в разговор върху актуалната обстановка в правосъдието.

По повод делото, по което обвинен беше бившият главен секретар на МВР Живко Коцев и от свидетел той се превърна в обвиняем, Николов обясни, че ,,ситуациите, при които се променя процесуалното качество на дадено лице, не са редки. При развитие на дадено разследване е напълно възможно по отношение на лице, което е било първоначално разпитано в качеството на свидетел, да бъдат събрани достатъчно доказателства, които да обосноват последващо негово привличане. Макар и по-рядко има и обратната хипотеза и привлечено лице да придобие качеството на свидетел, тъй като са събрани оправдателни доказателства”.

Той отказа да коментира делото по същество, но засегна и хипотезите, при които държавен служител, чиято отговорност не е оперативна работа, поддържа контакти с криминално проявени и знае, че са такива. Според него „зависи в какво се изразяват тези близки отношения, но при всички положения за държавните служители от прокуратурата, магистратурата, е недопустимо да се поддържат близки лични контакти с лице от криминалния контингент, ако съзнават този проблем”.

„С притеснение наблюдавам тенденция за недоверие към действията на прокуратурата и правоохранителните органи”, коментира той във връзка с казуса с „Митниците”. „Очевидно по отношение на част от привлечените към наказателна отговорност лица има събрани доказателства, които най-малкото създават обосновано предположение за съпричастност към престъпна дейност, тъй като независимият български съд на две инстанции потвърди най-тежките мерки за неотклонение”.

„Държавата се бори срещу контрабандните канали. Ако има отделни представители на институции, които са замесени в тази дейност, тези хора не са държавата, те паразитирът върху държавата. Да се плюят институциите, да се обвинява прокуратурата в някакви грехове, това е абсурдно. Всички ние дължим институционален отговор на тези явления”, каза Николов. Той призова всички да оставят прокуратурата и разследващите да работят.

Целят разговор можете да гледате тук

За поредна година наградата ,,Почетен знак на Съюза на юристите в България за професионални постижения и активна съюзна дейност" бе присъдена на член на АПБ, след като нейни носители в миналите години станаха Блага Георгиева и Владимир Николов.

Текстовете от Закона за съдебната власт, обявени за обществено обсъждане, са нелогични и вредни. Около това становище се обединиха днес Владимир Николов, Председател на АПБ, и Андрей Георгиев, член на УС на Съюза на съдиите в България, в предаването ,,Здравей, България" по Нова телевизия. Участието на двамата идва часове след като четири съсловни организации на съдебната власт излязоха с общо становище против законопроекта.

„Реформата трябва да бъде усъвършенстване. Тя трябва да има конкретни цели и резултати, които няма как да бъдат постигнати с промените в Конституцията. Там е основната наша критика”, заяви в ефира на "Здравей, България" Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите в България.

„С промените в Конституцията Прокуратурата беше поставена под пълен контрол на силните в политиката. Ако е имало проблеми, решението е да се засилят гаранциите за независимост, както беше подходено към колегите съдии. Същият подход трябваше да има и по отношение на Прокуратурата. Българският законодател прие грешния подход и той ще има последици за всички. Зависима прокуратура няма как да изпълнява функциите си”, каза още Николов.

Андрей Георгиев, член на УС на Съюза на съдиите в България, коментира, че от няколко години се развиват тези за независимост на Прокуратурата. „Ние нямаме нищо против това. Въпросът е как тази независимост да върви системно. Прокуратурата в България е организирана като йерархична организация и това има своя смисъл. Проблемът е как да организираме нещата, така че главният прокурор да има възможност да следи правилното методическо провеждане на разследването, но да не може да налага персонални решения в съдебната система”, каза Георгиев.

„Ние сме най-големите радетели за просветена, разумна и стратегическа съдебна реформа, която да има резултат”, заяви Владимир Николов.

Цялото интервю гледайте тук

Безпрецедентно съвместно заседание на Управителните съвети на Асоциацията на прокурорите в България, Камарaтa на следователите в България, Българска съдийска асоциация и Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт бе проведено днес, 15.04.2024 г., в Съдебната палата в София. Четирите съсловни организации на съдебната власт обсъдиха развитието на конституционната реформа на съдебната власт и по-конкретно Конституционно дело №1 и присъединеното към него Конституционно дело №2 от 2024 г., свързани с промените в Конституцията от декември 2023 г., както предложения за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието проект за нов Закон за съдебната власт.

„Проектът на ЗСВ, който трябваше да разпише промените в Конституцията, страда от съществени пороци, базира се на грешна идея и дискриминира отделни магистратски съсловия. Като инструмент за борбата с престъпността прокуратурата се изтласква в ъгъла. Това е имитация, а не съдебна реформа“, заяви председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов. Той уточни, че категоричното становище на съсловната организация на прокурорите, което е депозирано и пред Конституционния съд във връзка с висящите дела, е, че направените в края на 2023 г. изменения в КРБ са и противоконституционни, и вредни като принципи, и като очаквани последици.

"Ние от доста време сме в конституционна криза", заяви в "Още от деня" по БНТ Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България. Според него белезите на кризата са неспазване на българската конституция и неизпълнение на конституционни задължения от страна на държавни институции, като политическите турбуленции и краткият живот на правителства категорично допринасят за нея. "Имаме конституционни органи с отдаван изтекъл мандат и неспособност на законодателната власт да избере нови. Това е конституционна криза и тя продължава от доста време", подчерта Владимир Николов.

Председателят на Асоциацията на прокурорите в България заяви, че професионалните организации не са били чути при промените в основния закон и т.н. реформа в съдебната система няма да постигне целения ефект: "Това не е реформа, това е подмяна", добави той.

Цялото интервю гледайте тук

На 12.04.2024 г. Асоциацията прокурорите в България внесе в Конституционния съд становището си по предмета на к.д. № 1/2024 г. и к.д. № 2/2024.

С определение от 08.03.2024 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на 48 народни представители за обявяване на противоконституционни разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, обосновано с допуснати процедурни нарушения по приемането му и противоречието на приетите норми с фундаментални конституционни принципи.

Със същото определение Конституционният съд е присъединил к.д. № 2/2024 към к.д. № 1/2024, образувано по искане на Президента за обявяване на противоконституционни част от разпоредбите на ЗИДЗКРБ. В частта за глава VI-та „Съдебна власт“  Президентът на Република България е оспорил §13 (чл. 126 ал. 3 КРБ) и §14 (чл. 130 ал. 3 КРБ)  с доводи за нарушение на принципа на правовата държава, принципа на народен суверeнитет, както и за решаване на въпроси, от изключителната компетентност  на Велико Народно събрание.

Управителният съвет на АПБ поддържа мнението за опорочаване на задължителната процедура за приемане  на оспорения Закон за изменение и допълнение на Конституцията,  разписана в разпоредбата на чл. 156 от КРБ.

На следващо място анализът на конституционните промени води до категоричен извод – в частта на гл. VI-та „Съдебна власт“ (единствено по която УС на АПБ ще изложи своите доводи), е подменена изцяло автентичната воля на оригинерната учредителна  власт в лицето на VII- то Велико Народно събрание, като изразител на народния суверенитет и е променена форма на държавно управление, а именно – съдебната власт.

Юбилейната ХХ пролетна Академия на Асоциацията на прокурорите в България се проведе в Панагюрище на 10–12.04.2024 г. с участие на прокурори от цялата страна. Тя бе посветена на „Работа по случаи, свързани с деца в досег с наказателното производство, свидетели или в риск от насилие“. Лектори бяха прокурор Елица Калпачка и доц. д-р Ива Пушкарова.

При откриването на Академията Председателят на АПБ  Владимир Николов подчерта актуалността на темата предвид измененията на наказателния процес от септември 2023 г., вменяващи на  магистратите задължения за засилена грижа към децата, участващи в наказателното производство. Както Николов, така и лекторите подчертаха традиционната и дългосрочна ангажираност на професионалното сдружение в областта на защитата на правата на детето, вкл. с проектите „Прокурор за един ден“, ,,Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“, „Детска пътека“ - в рамките на който се провежда и Академията - и „Темида вижда детето“.

Лекторите представиха и развиха дискусии по темите относно криминализацията и виктимизация на децата; задължения на правораздавателните органи за разпознаване; деца – пострадали и очевидци: права практики и подходи; деца – извършители: права, практики и подходи. Лекторите сведоха до знанието на участниците добрите практики и подходи за гарантиране на правата на децата в наказателното производство, установени и проучени в рамките на проекта „Детска пътека“. Вниманието на прокурорите беше насочено към разработените книги, които  предоставят практическа информация и препоръчителни и непрепоръчителни подходи, практики и протоколи в различни ситуации.