АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Обръщаме се към всички членове на АПБ с молба за помощ!

Мартин Мариянов Чернаев - син на колегата Мариян Чернаев от РП Несебър, който почина,  е диагностициран с тежко бързо и внезапно развиващо се онко-хематологично заболяване. Лечението му е възможно единствено в Турция в LIV HOSPITAL ULUS в гр. Истанбул. Сумата, която е нужна за лечението на Мартин е 40 000 EUR, но е непосилна за семейството му. Молим за вашата съпричасност! Мартин, едно младо момче на 24 години, има нужда от вашата помощ, за да живее!  Нека му помогнем в това начинание.

Всяка стотинка е искра надежда за Мартин!

Банкова сметка за набиране на средства:

IBAN: BG19IORT80487096051900

BIC: IORTBGSF

При банка: Инвест банк АД – клон Бургас

Титуляр: Мартин Мариянов Чернаев

Председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов беше гост в предаването "Говори сега" по Българската национална телевизия.

"Ние стигаме до една крайност, до тежък дисбаланс: практически поставяне на прокуратурата под засилен политически контрол. Като последствие от това избирането на следващия главен прокурор би ставало с гласовете на Народното събрание. Нашето мнение е, че трябва да има баланс между една истинска обществена квота и професионалната квота - най-малкото паритет", заяви Владимир Николов по повод на предвиждания от конституционните изменения състав на прокурорския съвет.

Той поясни, че разделянето на Висшия съдебен съвет, което е заложено в конституционните промени, гласувани на първо четене в парламента, е в правомощията на Велико Народно събрание. Такова разделяне ще има лоши последствия за върховенството на закона, защото със структурирането на два съвета вече няма да има единна съдебна власт, тя ще се фрагментира. Предвижданият прокурорски съвет ще бъде тежко дебалансиран и там няма да има реално професионално представителство. Припомни и мнението на Венецианската комисия по този въпрос –  че в състава на такъв тип професионален орган трябва да има мнозинство на професионалните представители или най-малко съществена част от членовете му трябва да са избрани от професионалните съсловия.

Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов и директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова бяха гости в предаването в предаването „Лице в лице“. Те коментираха приетите днес на първо четене промени в Конституцията, чийто фокус е съдебната власт.

„Основният фокус на тези промени е прокуратурата и ние изразяваме своите притеснения дали те ще бъдат полезни за хората. Навсякъде по света прокуратурата е институция, която защитава обществения интерес. Към настоящия момент в този им вид промените целят до голяма степен засилване на политическото влияние върху прокуратурата чрез разделяне на ВСС на два съвета. В прокурорския съвет ще има доминация на политическата квота - шестима от членовете ще са избрани от парламента и само трима ще се избират от професионалното съсловие. Венецианската комисия, нашите европейски партньори, българските конституционалисти, неправителственият сектор, българските прокурори казваме: този тежък дисбаланс ще породи огромен проблем, защото системата в частта прокуратура няма да се самоуправлява“, обясни Николов.

Уважаеми колеги,

Поради редица причини се налага да бъде отложено залесяването, предвидено за средата на този месец. Ще се съберем напролет на същото място - Стара Загора. Весели празници и бъдете здрави! 

От УС

,,Да се демонизира прокуратурата е вредно, несправедливо, недалновидно и контрапродуктивно", каза пред Труд news Владимир Николов, председател на АПБ, днес. Според него мястото на българската прокуратура може да бъде само в независимата съдебна власт, тъй като това е най-сериозната гаранция, че институцията ще може да изпълнява функциите си без нерегламентирано влияние.

Настоящият конституционен законопроект, добави той, оставя впечатлението, че е насочен преди всичко към орязване на правомощията на прокуратурата, към нейното поставяне под пълен контрол. Парадоксално според него е, че голяма част от народните представители и Министерството на правосъдието „широко“ затварят очите си пред сериозните критики, съдържащи се в становището на Венецианската комисия. ,,В продължение на години становищата и препоръките на Венецианската комисия, както и решенията на ЕСПЧ, бяха основният аргумент за нуждите от реформи", но ,,в момента ставаме свидетели как тези становища, решения и препоръки сякаш нямат никакво значение и практически се игнорират с мъгляви обяснения за политическа необходимост".

,,Осакатяването и маргинализирането на прокуратурата, превръщането u в зависима структура, отнемането на правомощия, които служат за нейното нормално функциониране, третирането на прокурорите и следователите като „втора“ ръка магистрати, би имало пагубни последици за всеки един български гражданин", заяви Николов.

Според него бързането с гласуването на измененията е неразбираемо. ,,Абсурдно е да бъдат залагани подобни кратки срокове за изменение на Конституцията на една европейска правова държава. Вместо да подобрим нещата, можем да се окажем в състояние на тежък регрес в областта на върховенството на правото и функционирането на съдебната система".

Становище и предложения по проекта за изменение на Конституцията, който се разглежда на първо четене от Комисията по конституциони въпроси към Народното събрание внесе Асоциацията на прокурорите в България днес, часове преди заседанието на Комисията. 

Според Асоциацията Висшият съдебен съвет отразява единството на правораздавателна, обвинителна и разследваща функция, изпълнявани съответно от съдилища, прокуратури и следствени органи, които заедно осъществяват съдебната власт. Преструктурирането на съдебната власт със заличаването на този орган в настоящия му вид и заместването му с два нови органа представлява изменение на формата на държавно управление, което е извън правомощията на обикновено Народно събрание. Асоциацията предлага целите на реформата, свързани с осигуряване на ненамеса между магистратските съсловия, да бъдат търсени с не толкова радикални промени, като например с промяна в правомощията на Пленума и колегиите на ВСС. 

Асоциацията настоява да бъдат гарантирани самоуправлението и независимостта на прокуратурата и да бъде въведен ,,антибликиращ" механизъм, който да предотвратява кризи в съдебната власт, породени от неизбирането в срок на членовете на съответните съдебни органи от квотите на Народното събрание.

Тя предлага конкретни изменения в разпоредбите, свързани с конституционната структура и правомощия на прокуратурата и компетентността на главния прокурор.

Становището набляга на необходимостта Народното събрание да осигури на обществените дебати и работата върху текстовете достатъчно време и внимание.

В заседанията на парламентарната Комисия по конституционни въпроси Асоциацията се представлява от председателя Владимир Николов.

В края на седмицата предстои второто първо гласуване на законопроекта. Все повече от участниците в дебата и независими експерти настояват то да се отложи, тъй като по повечето въпроси все още текат обсъждания, правят се предложения за нови редакции и липсва консенсус.

Пълният текст на становището и предложенията можете да прочетете в прикачения файл

Изтегли Становището в документ

Работна среща, посветена на обсъждане на върховенството на правото и съдебната реформа, се проведе днес, 01.12.2023 г., между представители на Европейската комисия и на Асоциацията на прокурорите в България в сградата на Постоянното представителство на ЕС в София. Срещата се проведе по покана на домакините. От тяхната страна участваха Жулен Мусние, отскоро директор на Отдел ,,Върховенство на правото, основни права и демокрация" на Генералната дирекция ,,Правосъдие и потребители" на ЕК, Сара Хатлова и Георги Ганчев. Асоциацията на прокурорите бе представлявана от Владимир Николов, председател на УС, и Теодора Георгиева от СРП и Цонко Кръстев от РП-Велико Търново, членове на АПБ.

Приемането на конституционния проект в предложения вид ще постави прокуратурата под силно политическо влияние, което директно ще застраши върховенството на правото, подчерта Владимир Николов пред европейските делегати. Той потвърди желанието на българските прокурори за реформа, която решава, а не създава проблеми. Той наблегна, че търсените от вносителите цели могат да бъдат постигнати по много други начини, каквито са били предложени в хода на обществения дебат от множество авторитетни и независими конституционалисти.

Срещата се състоя като част от есенния цикъл консултации и обсъждания, които ЕК провежда след доклада си за възховенството на правото в различни държави-членки на ЕС. Първата спирка бе България.