АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Чл. 151, ал. 1 НК

Чл. 63, ал. 1, т. 3 НК

Чл. 243 НПК

Чл. 3 КЗПЧОС

Разследването страда от непълнота – в разпитите си свидетелката изрично е посочила, че преди деянието е съобщила на обвиняемия за възрастта си. Игнорирането на показанията ѝ от страна на прокуратурата буди недоумение. Районната прокуратура е приела, че показанията ѝ са изолирани от другите доказателства, без да предприеме необходимата активност за изясняване на този важен въпрос. Акцентирано е на формираното у свидетелката женско самосъзнание, което не означава, че обвиняемият не е знаел за възрастта ѝ.

При провеждане на разследването не е съобразено, че то е свързано със сексуално посегателство спрямо малолетно лице. По отношение на деянията против половата неприкосновеност спрямо малолетни лица международните стандарти, свързани с наказателноправната закрилата на жертвите от престъпления, са завишени. Въведените от ЕС стандарти са обективирани в Хартата на основните права (2007/С 303/01), Рамково решение на Съвета относно борбата със сексуалната експлоатация на децата и детската порнография (2004/68/JHA), Рамково решение на Съвета относно борбата с трафика на хора (2002/202/629 JHA), Рамково решение на Съвета от 15.03.2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (2001/220 JHA). Тези стандарти, както и подписаната от Република България Конвенция 201 на СЕ за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба ясно демонстрират нетърпимостта на съвременните демократични общества към всички форми на сексуално насилие срещу децата. Пострадало е лице, което е уязвимо с оглед на възрастта си. Обект на посегателство е половата неприкосновеност. Накърнени са основни права по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, свързани със забрана за унизително отношение. Спрямо пострадалите лица е необходимо да се провежда както бързо, така и ефективно разследване.

Пасивността на разследващите органи относно изясняване на съществени за доказването обстоятелства, както и превратният анализ на доказателствената съвкупност несъмнено сочат за игнориране правата на жертвата в наказателното производство, респективно за въвеждане на изисквания към поведението ѝ, без да се съобрази малолетието ѝ и специфичните ѝ нужди от защита.

Чл. 150, ал. 1 НК

Чл. 157. ал. 1 НК

Чл. 75, ал. 1 НПК

Чл. 140, ал. 2 НПК

За да бъде пострадалият действително информиран за хода на делото, би следвало да се извърши предявяване на материалите по разследването при неговото приключване. В същия разпит пострадалият е разпитван само и единствено в присъствието на Инспектор ДПС.

Разпит на дете се извършва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо - и в присъствието на родителя или настойника, ако съответният орган намери това за необходимо съгласно чл. 140, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НПК.

Чл. 325, ал. 2 НК

Чл. 140, ал. 2 НПК

За квалификацията на деянието по чл. 325 от НК законодателят не е поставил изискване за специфична обстановка, необходимо е престъпният резултат да бъде възприет от други лица, като самото изпълнително деяние може да бъде осъществено и в отсъствие на свидетели.

Чл. 325, ал. 2 НК

Чл. 131, ал. 2 НК

Чл. 26 НК

Чл. 140 НПК

При видеоконферентния разпит присъстваха родители или родственици с поети грижи за свидетелите. Всички процесуални страни се намираха в друга зала, в която чрез видеоконферентна връзка следяха за излаганите гласни доказателства. Страните по делото разполагаха с непосредствената възможност пряко да възприемат показанията на ненавършилите пълнолетие свидетели и незабавно да им задават уточняващи въпроси, да поставят искания за прочитане на други техни показания от досъдебното производство. Неразпитаните свидетели не присъстваха в залата. Законът въвежда задължително изискване спрямо видеоконферентен разпит на ненавършил пълнолетие свидетел: да съществува необходимост от разпит по този начин. В конкретния случай законовата необходимост е очевидна – да се осигури спокойна за непълнолетните свидетели обстановка за излагане на показания, което не би било постигнато с едновременното им присъствие с подсъдимия в съдебната зала. По този начин се избягна психическото им притеснение.

Чрез провеждането на видеоконферентна връзка по отношение на ненавършилите пълнолетие свидетели са защитени по най-добрия начин интересите на тези деца. Понятието за най-добрите интереси на детето е гъвкаво и приспособимо. То следва да се адаптира и определя индивидуално според конкретното положение на съответното дете или деца, предвид индивидуалната им среда, ситуация и нужди, както бе сторено и в настоящия случай.

Макар свидетелят да се явява пострадал от деянията, това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.

Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители. Съображение за тяхната заинтересованост не може да се изведе само от служебното им положение.

Непристойни са действията, които са неприлични и безсрамни, обективирани в ругатни, нецензурни думи и изрази, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и други прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе си на установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност, като по този начин демонстрира явно незачитане. От субективна страна престъплението винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и евентуален умисъл. За характера му се съди не от конкретните мотиви, които могат да бъдат и на лична основа, а от съдържанието на умисъла.

Непристойните действия, с които грубо се нарушава общественият ред и се цели явно да се изрази неуважение към обществото, не са конкретно фиксирани от закона. Именно тях съдът извлича от установената по делото фактическа обстановка.

Поради това естеството, съдържанието, времето, мястото и начинът на извършеното определят дали то е непристойно, нарушава ли обществения ред и представлява ли израз на явно неуважение към обществото или е обикновена, укорима постъпка, извършена неволно, незлонамерено или като последица от лошо възпитание.

За наличието на хулигански мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, която ги обяснява. Те са открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.

Чл. 149, ал. 1 НК

Чл. 155б, ал. 1 НК

Чл. 2 НК

Чл. 58а НК

Чл. 263 НПК

На основание чл. 263, ал. 1 от НПК с оглед характера на обвинението и запазване на нравствеността и личния живот на пострадалата делото се разгледа при закрити врати.

Ирелевантно и несъставомерно е обстоятелството, свързано с волята на пострадалата, която не е изразила съпротива спрямо предприетите към нея действия. Блудството с малолетно лице винаги е престъпно деяние, поради ниската възраст на пострадалото лице и принципно негативните последици, които подобно деяние има върху неговото нравствено и физическо израстване.

Доказва се от разпита на пострадалата, че след действията му спрямо нея подсъдимият я предупредил да не казва на никого за тях. Тази негова постъпка категорично доказва, че същият е разбирал свойството и значението на деянието си и неговия престъпен характер.

Обективните белези на престъпния състав по чл. 155б, ал. 1 от НК са: лице, ненавършило 14- годишна възраст, и склоняване на лицето към посочените действия. Доколкото деянието е формално престъпление, неговата съставомерност не зависи от съгласието на малолетното пострадало дете. Съдържанието на понятието ,,склоняване" следва да се тълкува като уговаряне, убеждаване, мотивиране на малолетно лице, за да наблюдава осъществяване на описаните в разпоредбата на чл. 155б НК действия. Склоняването на това лице може да стане и с непротивоправни действия, както е и в настоящия случай. Подсъдимият с действията си, изразяващи се в психическо въздействие върху волята на пострадалото дете - изграждане на доверителна връзка с него, е убедил последното и го мотивирал да наблюдава чрез преносимо устройство – таблет, похотливо показване на човешки полови органи, мастурбация и действително полово сношение между лица от различен пол.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита длъжността на подсъдимия към момента на деянието /възпитател в училище/, ниската възраст на жертвата, фактът, че подсъдимият е злоупотребил с доверителните си отношения с майката, както и с детска наивност и доверчивост на пострадалата, за да я предразположи с малки подаръци и жестове, с подобаващо внимание и отношение, да му се довери и предостави доброволно за подобни блудствени действия.

Характеристичните данни на подсъдимия сочат, че въпреки отлагане ефективното изтърпяване на наказанието, същото ще изпълни целите си. Касае се за мъж в зряла възраст, образован, с професия, която му осигурява трудова ангажираност и доходи, който през целия си съзнателен път до момента е водил изцяло правомерен начин на живот. За съда е от особено значение самооценката на подсъдимия и заявеното критично отношение към постъпката му, разкаянието и съжалението, което изрази пред съда.

Самопризнанието на подсъдимия не се взе предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото то е послужило за провеждането на диференцираната процедура по глава 27 НПК.

Чл. 343в, ал. 2 НК

Чл. 63, ал. 1, т. 4 НК

чл. 385 НПК

чл. 387 от НПК

Според изискванията на чл. 385 НПК по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство следва да се проведе от разследващ орган със специална подготовка, което в конкретния случай не е налице, но по никакъв начин това не е нарушило правото на защита на непълнолетния обвиняем. Извършените срещу обвиняемия процесуално - следствени действия по време на досъдебното производство и в съдебната фаза са били в присъствието на упълномощения му защитник.

Чл. 343в ал.2 НК

Чл. 385 НПК

Чл. 387 НПК

Вярно е, че в случая няма данни делото да е възложено на разследващ със специална подготовка, но това не е нарушило правото на защита на непълнолетния. Неоснователно е и оплакването за неспазване на чл. 387 НПК, тъй като по делото са събрани доказателства за всички обстоятелства, посочени в нормата.

Неоснователен е оспорваният от защитата факт, че обвиняемият е управлявал МПС. Съдът изгради изводите си въз основа на показанията на свидетеля(полицейския инспектор), депозирани пред разследващия орган, тъй като същите се подкрепят и от показанията на свидетел, приятел на обвиняемия.

Верни са съображенията на защитата, че полицейският инспектор, спрял за проверка обвиняемия, няма право да осъществява контрол по Закона за движение по пътищата. Не може да бъде направен извод обаче, че обвиняемият не е осъществил инкриминираното деяние, тъй като негов очевидец на може да бъде всеки, включително и длъжностно лице без правомощия да установява нарушения и да осъществява контрол на движението.

Чл. 385 НПК

Чл. 389 НПК

Чл. 145 АПК

Чл. 233 ЗМВР (отм. 2014 г.)

С разпоредбата на чл. 389 от НПК е предвидено, че родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем задължително се уведомяват за предявяване на разследването, като могат да присъстват на предявяването, ако поискат това. В случая, макар и присъствието на родителя да не е задължително при предявяване на разследването, последният е упражнил това предоставено му от закона право, поради което за разследващия орган е възникнало корелативното задължение да отбележи това действие в протокола за съответното процесуално действие - арг. чл. 236 НПК вр. чл. 127 и чл. 128 от НПК. Макар и формално, невписването в протокола на това обстоятелство съставлява нарушение на разписаните в НПК правила при провеждане на разследването и обосновава ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Същественото в случая е, че крайният акт на разследващия орган по своята правна същност е само едно предварително становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, което на практика само подпомага наказващия орган при вземане на окончателно решение.

Чл. 152, ал. 3, т. 5 НК

Чл. 152, ал. 1, т. 2 НК

Чл. 26, ал. 1 НК

Чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК

Чл. 140, ал. 2 НПК

Чл. 280, ал. 6 НПК

Престъплението по чл. 152, ал. 1 НК е двуактно, което е форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнение включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, осъществяващи се въз основа на едно решение и чрез които деецът преследва една и съща цел, но всеки от актовете сам по себе с не осъществява престъпен състав или осъществява признаците на друг вид престъпление. Всички или част от проявите, съставляващи заедно двуактно престъпление не са престъпни, за разлика от съставните сложните съставни престъпления, при които всеки от актовете сам по себе си представлява престъпление.

Проведен е подробен разпит на пострадалата на основание чл. 140, ал. 2 НПК в присъствие на специалист - педагог, при спазване разпоредбата на чл. 280, ал. 6 НПК, с оглед специфичните ѝ нужди от защита, като са взети мерки за избягване на среща с подсъдимия.

Този вид престъпления по принцип не предполагат публичност, осъществяват се между подсъдим и пострадала в отсъствие на други лица, поради което и гласни доказателства на свидетели-очевидци, освен тези на подсъдимия и пострадалата свидетелка, в повечето случаи не могат да бъдат събрани. Съобщеното по фактите от пострадалата в депозираните от нея показания е ясно, недвусмислено, категорично и последователно. Позицията й е неколеблива през продължителен период от време по време на проведения разпит в "синя стая" в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Този разпит установява не само факта на сексуален акт от страна на подсъдимия, но и насилствения му характер - липса на съгласие и доброволност от страна на жертвата. 

Чл. 198, ал. 1 НК

Чл. 63, ал. 1, т. 3 НК

Чл. 26 НК

чл. 385 от НПК

чл. 390, ал. 2 от НПК

Изводите си за съдебното минало на подсъдимия съдът изгради въз основа на приложената по делото справка за съдимост, а за лошите му характеристични данни - въз основа на приложената по делото - справка - характеристика.

Неоснователни са възраженията на защитата относно допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, свързани с квалификацията на разследващите полицаи. Действително по делото са налице доказателства, че тези разследващи полицаи са били сред определените за работа с непълнолетни, което е индиция, че те притежават и съответната квалификация и опит, макар и да не са представени категорични писмени доказателства в тази насока. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че дори такова нарушение да беше допуснато, то същото е неотстранимо, доколкото подсъдимият е навършил пълнолетие, поради което и връщането на делото на фазата на досъдебното производство се явява безпредметно. Нещо повече, едно такова нарушение не е рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия, доколкото той е имал защитник, а действията с негово участие са само в рамките на необходимото за целите на наказателния процес.

Чл. 152, ал. 3, т. 5 НК

Чл. 152, ал. 1, т. 2 НК

Чл. 26, ал. 1 НК

Чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК

Чл. 140, ал. 2 НПК

Чл. 280, ал. 6 НПК

Престъплението по чл. 152, ал. 1 НК е двуактно, което е форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнение включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, осъществяващи се въз основа на едно решение и чрез които деецът преследва една и съща цел, но всеки от актовете сам по себе с не осъществява престъпен състав или осъществява признаците на друг вид престъпление. Всички или част от проявите, съставляващи заедно двуактно престъпление не са престъпни, за разлика от съставните сложните съставни престъпления, при които всеки от актовете сам по себе си представлява престъпление.

Проведен е подробен разпит на пострадалата на основание чл. 140, ал. 2 НПК в присъствие на специалист - педагог, при спазване разпоредбата на чл. 280, ал. 6 НПК, с оглед специфичните ѝ нужди от защита, като са взети мерки за избягване на среща с подсъдимия.

Този вид престъпления по принцип не предполагат публичност, осъществяват се между подсъдим и пострадала в отсъствие на други лица, поради което и гласни доказателства на свидетели-очевидци, освен тези на подсъдимия и пострадалата свидетелка, в повечето случаи не могат да бъдат събрани. Съобщеното по фактите от пострадалата в депозираните от нея показания е ясно, недвусмислено, категорично и последователно. Позицията й е неколеблива през продължителен период от време по време на проведения разпит в "синя стая" в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Този разпит установява не само факта на сексуален акт от страна на подсъдимия, но и насилствения му характер - липса на съгласие и доброволност от страна на жертвата.