АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ЧЛЕН НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА

ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

С Т А Н О В И Щ Е

от Научно-експертния съвет към Асоциацията на прокурорите в България

Относно: Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вх. № 52-602-01-31/28.07.2026 г., внесен в Народното събрание от Министерския съвет, одобрен с Решение № 568 на Министерския съвет от 2026 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Асоциацията на прокурорите в България изразява принципна подкрепа за приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Обективният прочит на предлаганите промени показва стремеж за разрешаване на конкретни практически затруднения, установени при прилагането на действащата уредба, чрез ограничаване на неоправдания процесуален формализъм, разширяване на възможностите за електронна комуникация и създаване на по-ясни механизми за своевременно развитие на наказателното производство.

Положителна характеристика на законопроекта е, че търсената процесуална икономия поначало не се основава на ограничаване на основни права на участниците, а на оптимизиране на начина, по който вече съществуващи процесуални механизми функционират. Това е правилен законодателен подход, доколкото ефективността на наказателното производство не следва да се противопоставя на неговата справедливост, а да се постига при съхраняване на законността, равенството на страните, правото на защита и изискването делата да бъдат разглеждани и решавани в разумен срок.

Основната функция на процесуалния закон е да осигури законосъобразно, предвидимо и справедливо развитие на производството. Формалните правила са необходими дотолкова, доколкото гарантират процесуални права и правна сигурност. Когато обаче конкретна формалност не изпълнява самостоятелна защитна функция, а води единствено до повторение на действия, допълнителни разходи и забавяне, законодателното й преосмисляне е оправдано.

I. ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Законопроектът е мотивиран от стремеж за повишаване на ефективността на наказателното производство чрез прецизиране на процесуалните правила. В тази насока следва да бъде подкрепена последователната ориентация към преодоляване на конкретни дефицити, проявени в практиката, вместо към въвеждане на нови усложнени процедури.

Същевременно бързината не е самоцел. Разумният срок е елемент на справедливия процес, но съкращаването на производството е легитимно само когато не се постига чрез ограничаване на възможността на страните реално да упражнят предоставените им права. Поради това при оценката на всяко от предложенията следва да се търси баланс между процесуална икономия и достатъчно надеждни гаранции срещу формално или автоматично прилагане на новите механизми.

В този смисъл основната концепция на проекта заслужава подкрепа: процесуалните правила следва да обезпечават правата и движението на производството, а не да създават формални препятствия без самостоятелна правозащитна стойност.

II. ПО КОНКРЕТНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. Уведомяване на наследниците на починалия пострадал

Предложението заслужава подкрепа, тъй като адресира често срещан практически проблем – невъзможността наследниците на починалия пострадал да бъдат своевременно установени и уведомени за процесуалните права, които могат да упражнят. Докато органите са длъжни да положат реални и достатъчни усилия за установяването им, производството не следва да остава блокирано за неопределено време, когато тези усилия са обективно безрезултатни.

Съществена гаранция е изискването издирването да бъде щателно и документирано. То позволява последваща проверка дали органите действително са използвали разумните възможности за намиране и уведомяване на наследниците и ограничава риска неприсъственото уведомяване да се превърне в обичаен, вместо в субсидиарен способ.

Предвидените способи за разгласяване – включително чрез публикация и обявяване на подходящи публични места или интернет страници – могат да осигурят допълнителна реална възможност правоимащите да узнаят за производството. В същото време би било полезно предпоставките, при които издирването се счита за изчерпано, да бъдат формулирани възможно най-ясно, за да се ограничи рискът от нееднаква практика.

2. Електронно връчване

Разширяването на електронното връчване и в досъдебната фаза е логична и необходима стъпка. Не е убедително един надежден способ за процесуална комуникация да бъде допустим в съдебната фаза, но ограничен в досъдебното производство, когато съществуват средства за електронна идентификация, удостоверяване на изпращането и проследяване на получаването.

Практическите ползи са значими: намаляване на административната натовареност на разследващите органи и прокуратурата, по-бързо достигане на книжата и съобщенията до адресатите, ограничаване на многократните посещения на физически адреси, както и по-висока проследимост на момента на връчване. По този начин електронното връчване съответства едновременно на принципите на бързина, процесуална икономия и предвидимост.

Електронното връчване обаче следва да функционира като равностоен и надежден процесуален способ, а не само като технологична алтернатива. Поради това при прилагането му трябва да са гарантирани сигурната идентификация на адресата, доказуемостта на изпращането и получаването, защитата от неоторизиран достъп и ясният режим при техническа недостъпност. Особено важно е технически проблем, за който участникът не отговаря, да не поражда автоматично неблагоприятна процесуална последица.

3. Отстраняване на очевидни фактически грешки

Подкрепяме предложението прокурорът да може да отстранява очевидни фактически грешки в обвинителния акт и в предложението по чл. 246, ал. 5 НПК в разпоредително заседание. Практиката показва, че чисто технически несъответствия могат да доведат до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото, въпреки че обвинението е разбираемо и правото на защита не е засегнато.

Законодателната намеса е оправдана и от наличието на различни подходи в съдебната практика при актуалната редакция на закона. Еднаквата нормативна уредба би повишила правната сигурност и би ограничила случаи, при които формалната неточност води до непропорционална процесуална последица.

Ключовата гаранция е ясното разграничение между очевидна фактическа грешка и изменение на обвинението по същество. Корекция по облекчения ред е допустима само когато не се променят фактическите или правните параметри на обвинението и подсъдимият не се поставя в неяснота относно предмета на защитата. Когато поправката има значение за избора на процесуално поведение, правото на страните да поискат отлагане следва да бъде реално обезпечено.

4. Ускоряване на съдебното производство

Подкрепяме разширяването на приложното поле на механизма за ускоряване в съдебната фаза чрез въвеждане на ново основание за искане за ускоряване на производството в съдебна фаза, а именно неизвършване от страна на съда на процесуални действия без уважителни причини в разумен срок. Правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок предполага не само липса на прекомерна обща продължителност, но и необходимата процесуална активност при движението на делото.

В този смисъл е логично контролът да обхване не само забавянията в доказателствената дейност, но и неоправданото бездействие при процесуалното администриране и движението на делото. Продължителният период без извършване на необходимите процесуални действия засяга интересите на всички участници и накърнява доверието в правосъдието.

Същевременно механизмът за ускоряване следва да бъде прилаган по начин, който не допуска намеса във вътрешното убеждение на съда или предрешаване на въпроси, свързани с необходимостта от събиране и проверка на доказателства. Предмет на контрола следва да бъде неоправданото бездействие, а не съдържанието на правораздавателната преценка.

5. Производството по Глава двадесет и осма от НПК

Положително следва да бъде оценено ограничаването на случаите, при които делото трябва да бъде връщано на прокурора. Връщането е оправдано, когато установените нови фактически обстоятелства налагат допълнително разследване или когато продължаването на съдебното производство би ограничило правото на защита.

Когато обаче съдът разполага с необходимата фактическа и доказателствена основа, а правото на защита остава гарантирано, механичното прекратяване и връщане на делото би представлявало повторение на процесуални действия без самостоятелна защитна стойност. Правилният критерий е действителната необходимост от връщане, а не формалното наличие на различие между първоначалното обвинение и установените в съдебната фаза факти.

6. Веществени доказателства

Предложената уредба относно вещите, които подлежат на връщане, но правоимащото лице отказва да ги получи или не може да бъде открито, също заслужава подкрепа. След отпадане на доказателствената необходимост от вещта, съхраняването й за неопределено време не изпълнява процесуална функция, а поражда организационни, финансови и логистични затруднения.

Новите правила могат да повишат правната сигурност и предвидимостта при приключване на делата и разпореждането с веществените доказателства. Необходимо е обаче редът да осигурява достатъчен срок за правоимащия и надеждно документиране на извършените опити за уведомяване, преди да се пристъпи към последващо разпореждане с вещта.

III. ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ЕЛЕКТРОННАТА КОМУНИКАЦИЯ

Разширяването на електронните способи за уведомяване в наказателното производство следва да бъде оценено положително не само като средство за ускоряване на комуникацията, но и като възможност за по-добра проследимост на процесуалните действия. С навлизането на електронната комуникация информационната инфраструктура все по-пряко участва в реалното упражняване на процесуални права.

Поради това надеждността на техническата среда придобива процесуално значение. Необходимо е при практическото въвеждане на новите механизми да бъдат осигурени устойчивост на системите, защита на достъпа, възможност за възстановяване при технически инцидент и достатъчно ясни правила относно действията на органите и страните при временно прекъсване на електронните услуги.

Тези въпроси не налагат отстъпление от посоката на дигитализация. Напротив, тяхното предварително уреждане би укрепило доверието в електронните способи и би ограничило риска технически проблем да се превърне в процесуален спор.

IV. ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРЕЦИЗИРАНЕ

Без да се поставя под съмнение общата положителна оценка на законопроекта, считаме, че в хода на законодателната процедура могат да бъдат обсъдени допълнителни уточнения, които да повишат правната сигурност и устойчивостта на бъдещото прилагане:

1. по-ясно очертаване на критериите, при които издирването на наследниците на починалия пострадал може да се приеме за щателно, документирано и изчерпано;

2. изричен и предвидим режим при техническа недостъпност на средствата за електронно връчване, включително относно процесуалните срокове;

3. ясно нормативно разграничение между очевидна фактическа грешка и изменение на обвинението по същество;

4. прилагане на механизмите за ускоряване по начин, който контролира неоправданото бездействие, без да засяга независимостта и правораздавателната преценка на съда;

5. достатъчно надеждно документиране на опитите за уведомяване преди последващо разпореждане с вещи, подлежащи на връщане;

6. организационни и технически мерки за еднакво и сигурно прилагане на новите електронни способи.

Подобни уточнения не променят философията на законопроекта. Те биха намалили риска от противоречива практика и биха гарантирали, че търсената процесуална икономия се реализира при достатъчна защита на правата на участниците.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Научно-експертният съвет към Асоциацията на прокурорите в България оценява положително основната концепция и конкретните решения в предложения Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Законопроектът отговаря на реални практически потребности и е насочен към ограничаване на неоправдания процесуален формализъм, ускоряване на наказателното производство, разширяване на електронната комуникация, подобряване на процесуалната предвидимост и по-рационално използване на административния ресурс.

Съществено предимство на предложените промени е, че търсената ефективност по принцип не се постига чрез ограничаване на основните процесуални гаранции, а чрез по-добро организиране на самия процес. Ефективността и правото на защита не са противоположни ценности; добрата процесуална уредба следва да гарантира и двете.

С оглед на изложеното Асоциацията на прокурорите в България подкрепя законопроекта, като счита, че посочените по-горе въпроси могат да бъдат допълнително обсъдени и прецизирани в хода на законодателната процедура. Подобен подход би способствал за приемането на уредба, която не само предлага практически решения на установени проблеми, но и създава достатъчно гаранции за тяхното устойчиво, еднозначно и ефективно прилагане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАУЧНО-

ЕКСПЕРТНИЯ СЪВЕТ КЪМ АПБ:

МАРИН МАЛЧЕВ