ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Уважаеми г-н Председател,
През миналата седмица се запознахме чрез медиите с внесения законопроект от група народни представители за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Направи ни силно впечатление факта, че внесените изменения не са коментирани и обсъждани предварително с представители на Асоциация на прокурорите в България - една от известните магистратски организации, които функционират в рамките на съдебната власт.
Асоциацията на прокурорите в България е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза по реда на ЗЮЛНЦ и като такова то се числи към нестопанския сектор. По своята правно-организационна форма Асоциацията на прокурорите се явява сдружение на частното право по смисъла на чл. 44 от Конституцията, на което държавата не е възложила да изпълнява публични функции. Поради това дейността на АПБ, като професионална организация на магистратите, се ръководи и осъществява съобразно принципи ( в т.ч. и принципите за формиране на бюджета), приложими за всички сдружения на частното право.
Становището ни е, че с внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ се прави опит да се въведат редица ограничителни и дискриминационни разпоредби, които засягат независимостта и ограничават дейността по същество на магистратските сдружения с нестопанска цел.
На първо място считаме, че съсловните организации на магистратите не изпълняват функциите на т.н. „корпорация на публичното право”[1], поради което е некоректно да бъдат въвеждани законодателни ограничения в принципите за формиране на бюджета, създаващи двоен стандарт по отношение на съсловните организации на магистратите спрямо другите сдружения на частното право. Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България се противопоставя категорично на предложението за ограничаване на източниците за формиране на бюджета на професионалните сдружения на магистратите.
Заявяваме, че в дейността си сме били против и не сме приемали дарения, в които като правен акт може да се търси мотив и да се подозират ангажименти с корупционен компонент.
Призоваваме народните представители при обсъждане на законопроекта да не губят от вниманието си следното:
Нелогично и неприемливо е да се допусне законодателно ограничение за участие в проекти с външно финансиране, които се печелят в конкурсни процедури или партньорство, основани на ясни и прозрачни разпоредби. Предложените изменения ще доведат до забраната за участие в проекти, които се финансират по линия на Европейската комисия и които са официално договорени с правителството на Република България. В реализацията на такива проекти Асоциацията на прокурорите постигна успехи, които ни дават основание да се гордеем. В контекста на настоящото становище считаме за необходимо да посочим, че в доклада на Европейската комисия за България относно изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда за 2016 е дадена висока оценка на дейността на Асоциацията на прокурорите в България по приключилия проект на тема „Повишаване на контрола и спазването на правилата, установени в законодателството за опазване на околната среда и управление на рисковете”. Същият проект е реализиран с финансовата подкрепа на тематичен фонд „Сигурност”на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения ЕС.
Заслужава да се отбележи, че предложената забрана магистрати да получават възнаграждения за научна или преподавателска дейност, финансирана „изключително от чужда държава или чуждестранно лице” звучи изкуствено и необосновано.
На второ място възразяваме срещу предложената забрана за участие на магистрати в професионални сдружения на „други юристи”. Вносителите на законопроекта не са отразили в своите мотиви причините за необходимостта от установяване на посочените рестрикции и не са взели отношение за техния последващ ефект в представената „предварителната оценка на въздействието” на законопроекта. Намираме предложените изменения за необосновани и ненужни. Считаме за необходимо да отбележим, че това поставя под въпрос членството на Асоциацията на прокурорите в България в Международната асоциация на прокурорите, на която сме уважаван от ръководството и партньорите ни член. В международен план подобни ограничения ще доведат до необратимо уронване на престижа на България.
Намираме за необходимо да заявим, че остава непроменена позицията, изразената от нас предходната година по повод измененията в Закона за съдебната власт относновъвеждане на задължение за деклариране на членство в професионални организации за всички магистрати.Считаме, че такова задължение пряко ще засегне свободата на магистратите да се сдружават. Конституцията на Република България гарантира на магистратите правото на сдружаване и правото им на членство в организации за защита на техните професионалните права. Създаването на задължение да се декларира упражняване на произтичащите от посочените разпоредби права, представлява намеса в тяхното свободното упражняване. Това е така, защото от факта на членство в професионална организация се вменява в задължение на съответния магистрат да декларира същото и понесе санкция, ако не обяви принадлежността си към съсловната организация.
Изложените съображения по повод внесения за разглеждане в парламента ЗИДЗСВ ни мотивират да отправим настоящия апел към народните представители да проявят мъдрост и отговорност и като съобразят направените възражения да отхвърлят спорните предложения за изменение и допълнение на устройствения Закон на съдебната власт.
Управителен съвет на
Асоциацията на прокурорите в България
[1]За разликата между сдруженията на частното право и корпорациите на публичното право - решение № 29/1998 на КС на БР по конст.дело № 28/ 08 , Решение № 3/2000 на КС на РБ по конст.дело № 3/ 2000 г.