„Свидетелите очевидци в наказателното производство в светлината на съвременните постижения на психологията и криминалистиката“ (Сиела, 2019) е заглавието на новата книга на Здравка Кръстева – доцент по криминалистика в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тук публикуваме кратък анонс, въвеждащ в анализираната от автора проблематика.
В първите години на 20 век, когато се поставя началото на психологическите изследвания на свидетелските показания, още най-ранните проучвания демонстрират сериозния потенциал за грешки на очевидците при разпити и разпознавания. В далечната 1901 г. един от психолозите, пионери в изследванията на паметта на очевидците, проф. Уилям Щерн си сътрудничи с прочутия пеналист и криминолог Франц фон Лист. Проф. Лист провежда експеримент с нищо неподозиращите си студенти от Берлинския университет. По време на лекция по наказателно право, докато се обсъжда поставен от професора въпрос, двама от студентите влизат в инсцениран спор, който се разгорещява и бързо ескалира, а единият от студентите изважда револвер. Професорът се опитва да се намеси, но неуспешно и следва изстрел. Виновниците бързо напускат аудиторията, а проф. Лист се снабдява със “съдебна заповед” и от присъствалите на инсценираното “престъпление” очевидци са събрани показания. Част от тях излагат собственоръчно показанията си, други са разпитани в същия или в следващите дни. Резултатите са изненадващи. В най-точните показания на тези добросъвестни свидетели очевидци допуснатите грешки представляват около 26% от съобщената информация. В най-неточните, грешките стигат до 80 % от съдържанието на показанията. В устата на участниците в инцидента са вложени думи, които не са били казани, приписани са им действия, които не са извършени, ключови моменти от инцидента са напълно пропуснати.



