Книгата представлява оригинален опит за задълбочено и всестранно научно-практическо изследване на обстоятелствата, изключващи обществената опасност. Нейната цел е да запълни празнината в българската юриспрунденция, породена от досегашната липса на подобно всеобхватно и систематизирано проучване. Това я превръща в първата цялостна монографична разработка по темата, която има амбицията да не е обременена от традиционните схващания в нашето наказателно право.
Трудът е призван да даде убедителен отговор на въпросите относно правната същност и социално-историческите корени на оправдаващите деянието обстоятелства, за обективното състояние на тяхната актуална нормативна уредба у нас, да систематизира релеватната съдебна практика и да определи съотношението между българския нормативен регламент и относимото наказателно законодателство в Европа. Аргументирано е поставена под съмнение възприетата концепция за оправдаване на формално съставомерното деяние чрез изключване на неговата обществена опасност, като са предложени редица научни определения и обща класификация на оправдателните основания по българското наказателно право. В книгата са обосновани множество теоретични изводи и определения, на чиято основа е формулиран и цялостен теоретичен модел за законодателно развитие в относимата материя. Това придава ясна практическа насоченост на съчинението в опит за решаването на редица научно-приложни проблеми в разглежданата материя.
При написването на труда е ползван широк кръг от българска и преводна юридическа литература, множество публикации в периодиката у нас и в чужбина, както и относимото чуждестранно законодателство и актуалната съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека.
Авторът е член на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и временен преподавател в Националния институт на правосъдието - гр. София. Колегата работи като прокурор в Окръжна прокуратура - В.Търново и е автор на множество научни публикации по актуални въпроси на наказателното право, между които е и първото у нас монографично изследване на престъпленията против спорта като популярен правен и обществен феномен. За защитата на дисертационен труд по същата тема му е присъдена образователната и научна степен „Доктор по наказателно право" в ЮФ на ВТУ „Св. Кирил и Методий".



