АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми Конституционни Съдии,

В отговор на покана да се представи становище по предмета на к.д. № 5/2025 г., отправена на 10.06.2025 г. от Председателя на КС, Асоциация на прокурорите в България, предлага на Вашето внимание следните съображения и изводи в помощ на обсъжданията при решаване на делото:

Относно допустимостта на искането:

Същото е отправено от легитимен субект, а именно - тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд, по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ. На следващо място е редно да се отделят няколко думи, защо не се споделят доводите, изложени в особеното мнение, подписано от конституционните съдии; Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов, като от тяхна страна се излагат аргументи, че ,,прекратяването на откритата с решение на пленума на Висшия съдебен съвет, отразено в Протокол №19 от 22.06.2023 г., процедура за избор на главен прокурор е настъпило ,,ех lege" - по силата на §16 ПЗР на ЗИДЗСВ, обнародван и влязъл в сила на 21.01.2025 г. Прекратяването е резултат на обективираната в правна разпоредба воля на Народното събрание за прекратяване на започналите процедури по чл. 173, ал. 1 ЗСВ, които към датата на обнародване на закона не са приключили с указ на президента за назначаване, каквато безспорно е процесната процедура. Поради това въпросът за конституционосъобразноспипа на §16 ПЗР на 3ИДЗСВ не е преюдициален за производството пред сезиращия съд - отговорът на поставения от него въпрос не служи за решаване на поставения пред него правен спор, а решава самия спор, без да остави каквато и да е възможност за преценка от сезиращия съд на основателността на претенцията на жалбоподателя след произнасянето на Конституционния съд. По този начин образуваното пред сезиращия съд съдебно производство по своята същност се явява "fictio litis"(фиктивен спор) — образувано без действителен правен спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор)."

Асоциацията на прокурорите в България счита, че решението на Конституционния съд /КС/, с което промените в Основния ни закон, засягащи съдебната власт, бяха обявени за противоконституционни, се базира на основополагащите принципи на модерното демократично устройство, почива на  трайната тълкувателна практика на съда и защитава обществения интерес от съществуването на независима съдебна система. 

С притеснение наблюдаваме безпринципните атаки към решението, недопустимия език и откровени нападки по адрес на КС, който е органът призван да бъде гарант за конституционносъобразността в правната ни система – мисия, с която съдът се справи с достойнство, като не се поддаде на опитите за вмешателство и политически натиск. Върховенството на правото изисква всички държавни органи, институции, политически субекти, неправителствени организации и граждани да уважават и спазват Конституцията и законите. Именно това е най- важният белег доколко зряло и демократично е едно общество.

Категорично възразяваме и срещу опитите да се измести фокусът на общественото внимание от актуалните и много сериозни проблеми в държавата и обществото ни с поредните и вече изтъркани атаки към прокуратурата.

Ликвидирането на единната съдебна система и поставянето на прокуратурата под политически контрол, каквито бяха реалните цели на опита да бъдат прокарани противоконституционни промени в Основния ни закон, не са истинска и автентична реформа, която да   отговаря на справедливите очаквания на хората. Истинска правосъдна реформа е крайно необходима, но тя не може да бъде постигната чрез нарушаване на основополагащите конституционни принципи, заблуждаване на обществото и злоупотреба с надеждите на хората.  Няма как с нелегитимни средства да бъдат постигнати легитимни цели. Нужни са държавнически подход, компетентност, упорита работа и воля за предприемане на решителни стъпки за усъвършенстване на законодателството – устройствено, материално и процесуално.  Българските прокурори ще подкрепим именно такава реформа, защото сме се посветили на каузата на отстояването на справедливостта и защитата на обществения интерес.

Призоваваме всички власти да осъзнаят своята огромна отговорност и  заедно, в дух на конструктивност, при стриктно спазване на българската Конституция, да се обединим около стратегическите приоритети за реално подобряване работата на съдебната система и постигането на по- бързо и качествено правосъдие.  

УС на АПБ  

С определение от 08.03.2024 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на 48 народни представители за обявяване на противоконституционни разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, обосновано с допуснати процедурни нарушения по приемането му и противоречието на приетите норми с фундаментални конституционни принципи.

Със същото определение Конституционният съд е присъединил к.д. № 2/2024 към к.д. № 1/2024, образувано по искане на Президента на Република България за обявяване на противоконституционни част от разпоредбите на ЗИДЗКРБ. В частта за глава VI-та „Съдебна власт“  Президентът на Република България е оспорил §13 (чл. 126 ал. 3 КРБ) и §14 (чл. 130 ал. 3 КРБ)  с доводи за нарушение на принципа на правовата държава, принципа на народен суверeнитет, както и за решаване на въпроси, от изключителната компетентност  на Велико Народно събрание.

Установяване на противоконституционност на следните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс: - чл. 213, ал. 4 - 6, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 119, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и чл. 127, т. 3 от Конституцията; - чл. 2476, ал.2 и чл. 250, ал. 1, т. 2, поради противоречие с чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията; - чл. 411а - чл. 411и, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2; чл. 8, чл. 117, ал. 2, чл. 121, ал. 1 и чл. 127, т. 3 от Конституцията, както и установяване на противоконституционност на следните разпоредби на Закона за съдебната власт: - чл. 30, ал. 5, т. 21 и т. 22 и ал.7, чл. 112, ал. 6, чл. 147, ал. 7, чл.173а, чл. 230, ал. 1, изр. 3 и чл. 230а, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 117, ал. 2, чл. 121, ал. 1 и чл. 127, т. 3 от Конституцията; - чл. 33, ал. 3 и чл. 173, ал. 11 и ал. 12, §31, ал.2 от ПЗРЗИДНПК, поради противоречие с чл. 4, ал.1, чл. 6, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 от Конституцията; - §41 от ПЗРЗИДНПК, поради противоречие с чл.4, ал.1, чл.8 и чл.117, ал.1 от Конституцията.

Установяване на противоконституционност на чл. 64, ал. 2, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс.

Омбудсманът на Република България е сезирал Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 64 ал.2 изр. 2 от НПК. Оспорената норма регламентира възможност за използване на видеоконферентна връзка със задържано лице, когато се провежда съдебно производство по чл. 64 от НПК - за вземане на първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража”. Процесуалната норма е регламентирала като допустим този способ за явяване на обвиняемия пред съд  само в случаите при „обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия или други форсмажорни обстоятелства”. 

В депозираното искане  са развити доводи за  колизия на чл. 64 ал.2 изр. 2-ро с  нормата на чл. 56 от КРБ, регламентираща правото на защита на българския гражданин като фундаментално негово право.  Изложени  са доводи и за противоречия с чл.122 от КРБ -  прогласяващ правото на защита във всички стадии на съдебния процес;  с чл. 29 ал.1 от КРБ –  уреждащ  правото на лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и  с чл. 30 ал.1 от КРБ, гарантиращо правото на лична свобода и неприкосновеност. 

Установяване на противоконституционност на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно” от Наказателния кодекс.

Конституционният съд на Република България е сезиран с искане за обявяване на противоконституционността на чл. 234г от НК в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242 ал. 8 от НК в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280 ал. 4 в частта „или му е предоставена доброволно” и чл. 281 ал. 3 от НК в частта „или му е предоставена доброволно”.

Характерното за четирите оспорени норми от НК е възможността съдът да постанови отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство, превозно средство или преносно средство, които не са собственост на осъденото за съответното деяние лице. Това правомощие на съда се явява изключение от общото правило по чл. 53 ал. 1 от НК, че съдът отнема в полза на държавата предметът или средството за извършване на престъплението само при наличие на две кумулативно предвидени предпоставки: 1/ осъденият да е собственик на вещта и 2/ отнемането да е предвидено в особената част на НК, както и изключение от възможността за отнемане на вещи, предмет или средство на престъплението (дори и непринадлежащи на дееца), притежаването на които е забранено (чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК). 

Омбудсманът на Република България е счел, че е налице противоречие между оспорените норми и конституционните разпоредби на чл. 17 ал. 1 и ал. 3 , чл. 56 и чл. 122 ал. 1 от КРБ.  Изложил е съображения, че интензивно засягане на  конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост, поради липсата на възможност за заинтересованото лице да организира и защити своите права пред съда, противоречи на основния закон.

Установяване на противоконституционност на чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл. 213а, ал. 2, чл. 411а, ал. 4 относно думите „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт.

Конституционният съд на Република България е сезиран с искане на Президента на Република България да бъдe прогласена противоконституционността  на част отобнародваните в „Държавен вестник” бр. 16/ 2021 г. изменения на НПК.

В депозираното пред КС искане са изложени аргументи, в подкрепа на тезата, че разпоредбите на чл. 46 ал.8 от НПК, чл. 194 ал. 6 от НПК и чл. 136 ал.11  от ЗСВ противоречат на принципа на независимост на съдебната власт - чл.117 ал. 2 от КРБ, на принципа за равенство на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение - чл. 6 ал.2 от КРБ. Наведени са доводи, че е засегнато и конституционно правомощие на Главния прокурор – да осъществява надзор за законност и методическо ръководство по отношение на всички прокурори.  На вниманието на Конституционния съд са представени подробни съображения за несъвместимост на  нормата на чл. 213а ал.2 от НПК с конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона -  чл. 6 ал.2 от КРБ. Атакувана е и разпоредбата на чл. 411а ал. 4 от НПК, с която се разширява обхвата на подсъдността на Специализирания наказателен съд, като му се предоставя компетентност и по отношение на делата за престъпления срещу Главния прокурор и неговите заместници. Изложени са съображения, че с тези изменения  СпНС става „извънреден” съд, което е в противоречие с конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища -  чл. 119 ал. 3 от КРБ.

Искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България.

С определение по к.д. № 15/2019 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането на Министерски съвет за даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България, относно обхвата на конституционното правомощие на Главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на всички прокурори, включително и върху дейността на прокурорите по проверки и досъдебни производства, водени срещу Главния прокурор на Република България.

Със същото определение  Конституционният съд е отправил покана и към Асоциацията на прокурорите в България да представи свое становище по предмета на делото. 

Делото е образувано на 5.08.2021 г. по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България във връзка с отговор на въпроса: „В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията?“

Становището на АПБ тук

Делото е образувано по искане от Върховния касационен съд за установяване на противоконституционността на чл. 230 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.; ЗСВ).

Становището на АПБ тук

С Определение от 12.12.2017 г. по конституционно дело № 9 / 2017 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Главния прокурор за даване на задължително тълкуване на обхвата на израза ,,с право на повторно назначаване", съдържащ се в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията.

Пълният текст на становището тук

Делото е образувано на 10.11.2016 г. по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията на Република България, по въпроса за обхвата на израза: "други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика", и включва ли се в него доклад по конкретно наказателно производство.

Становището на АПБ тук

Относно искане на Главния прокурор за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията.

Пълният текст на становището тук.

С Определение от 02.06.2016 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на нормата на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

Със същото определение искането на ВКС в частта по чл. 230, ал. 2, 3 и 4 от ЗСВ е присъединено към к.д. № 4 / 2016 на КС за съвместно разглеждане с искането на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, като производството по к.д. № 6 / 2016 г. е прекратено в тази му част.

Становището на АПБ по к.д. № 6 / 2016 тук