АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

искането на 48 народни представители за обявяване на противоконституционни разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, обосновано с допуснати процедурни нарушения по приемането му и противоречието на приетите норми с фундаментални конституционни принципи.

Със същото определение Конституционният съд е присъединил к.д. № 2/2024 към к.д. № 1/2024, образувано по искане на Президента на Република България за обявяване на противоконституционни част от разпоредбите на ЗИДЗКРБ. В частта за глава VI-та „Съдебна власт“  Президентът на Република България е оспорил §13 (чл. 126 ал. 3 КРБ) и §14 (чл. 130 ал. 3 КРБ)  с доводи за нарушение на принципа на правовата държава, принципа на народен суверeнитет, както и за решаване на въпроси, от изключителната компетентност  на Велико Народно събрание.

Установяване на противоконституционност на следните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс: - чл. 213, ал. 4 - 6, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 119, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и чл. 127, т. 3 от Конституцията; - чл. 2476, ал.2 и чл. 250, ал. 1, т. 2, поради противоречие с чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията; - чл. 411а - чл. 411и, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2; чл. 8, чл. 117, ал. 2, чл. 121, ал. 1 и чл. 127, т. 3 от Конституцията, както и установяване на противоконституционност на следните разпоредби на Закона за съдебната власт: - чл. 30, ал. 5, т. 21 и т. 22 и ал.7, чл. 112, ал. 6, чл. 147, ал. 7, чл.173а, чл. 230, ал. 1, изр. 3 и чл. 230а, поради противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 117, ал. 2, чл. 121, ал. 1 и чл. 127, т. 3 от Конституцията; - чл. 33, ал. 3 и чл. 173, ал. 11 и ал. 12, §31, ал.2 от ПЗРЗИДНПК, поради противоречие с чл. 4, ал.1, чл. 6, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 от Конституцията; - §41 от ПЗРЗИДНПК, поради противоречие с чл.4, ал.1, чл.8 и чл.117, ал.1 от Конституцията.

Установяване на противоконституционност на чл. 64, ал. 2, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс.

Омбудсманът на Република България е сезирал Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 64 ал.2 изр. 2 от НПК. Оспорената норма регламентира възможност за използване на видеоконферентна връзка със задържано лице, когато се провежда съдебно производство по чл. 64 от НПК - за вземане на първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража”. Процесуалната норма е регламентирала като допустим този способ за явяване на обвиняемия пред съд  само в случаите при „обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия или други форсмажорни обстоятелства”. 

В депозираното искане  са развити доводи за  колизия на чл. 64 ал.2 изр. 2-ро с  нормата на чл. 56 от КРБ, регламентираща правото на защита на българския гражданин като фундаментално негово право.  Изложени  са доводи и за противоречия с чл.122 от КРБ -  прогласяващ правото на защита във всички стадии на съдебния процес;  с чл. 29 ал.1 от КРБ –  уреждащ  правото на лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и  с чл. 30 ал.1 от КРБ, гарантиращо правото на лична свобода и неприкосновеност. 

Установяване на противоконституционност на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно” от Наказателния кодекс.

Конституционният съд на Република България е сезиран с искане за обявяване на противоконституционността на чл. 234г от НК в частта „независимо чия собственост е”, чл. 242 ал. 8 от НК в частта „и когато не е собственост на дееца”, чл. 280 ал. 4 в частта „или му е предоставена доброволно” и чл. 281 ал. 3 от НК в частта „или му е предоставена доброволно”.

Характерното за четирите оспорени норми от НК е възможността съдът да постанови отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство, превозно средство или преносно средство, които не са собственост на осъденото за съответното деяние лице. Това правомощие на съда се явява изключение от общото правило по чл. 53 ал. 1 от НК, че съдът отнема в полза на държавата предметът или средството за извършване на престъплението само при наличие на две кумулативно предвидени предпоставки: 1/ осъденият да е собственик на вещта и 2/ отнемането да е предвидено в особената част на НК, както и изключение от възможността за отнемане на вещи, предмет или средство на престъплението (дори и непринадлежащи на дееца), притежаването на които е забранено (чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК). 

Омбудсманът на Република България е счел, че е налице противоречие между оспорените норми и конституционните разпоредби на чл. 17 ал. 1 и ал. 3 , чл. 56 и чл. 122 ал. 1 от КРБ.  Изложил е съображения, че интензивно засягане на  конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост, поради липсата на възможност за заинтересованото лице да организира и защити своите права пред съда, противоречи на основния закон.

Установяване на противоконституционност на чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл. 213а, ал. 2, чл. 411а, ал. 4 относно думите „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт.

Конституционният съд на Република България е сезиран с искане на Президента на Република България да бъдe прогласена противоконституционността  на част отобнародваните в „Държавен вестник” бр. 16/ 2021 г. изменения на НПК.

В депозираното пред КС искане са изложени аргументи, в подкрепа на тезата, че разпоредбите на чл. 46 ал.8 от НПК, чл. 194 ал. 6 от НПК и чл. 136 ал.11  от ЗСВ противоречат на принципа на независимост на съдебната власт - чл.117 ал. 2 от КРБ, на принципа за равенство на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение - чл. 6 ал.2 от КРБ. Наведени са доводи, че е засегнато и конституционно правомощие на Главния прокурор – да осъществява надзор за законност и методическо ръководство по отношение на всички прокурори.  На вниманието на Конституционния съд са представени подробни съображения за несъвместимост на  нормата на чл. 213а ал.2 от НПК с конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона -  чл. 6 ал.2 от КРБ. Атакувана е и разпоредбата на чл. 411а ал. 4 от НПК, с която се разширява обхвата на подсъдността на Специализирания наказателен съд, като му се предоставя компетентност и по отношение на делата за престъпления срещу Главния прокурор и неговите заместници. Изложени са съображения, че с тези изменения  СпНС става „извънреден” съд, което е в противоречие с конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища -  чл. 119 ал. 3 от КРБ.

Искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България.

С определение по к.д. № 15/2019 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане искането на Министерски съвет за даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България, относно обхвата на конституционното правомощие на Главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на всички прокурори, включително и върху дейността на прокурорите по проверки и досъдебни производства, водени срещу Главния прокурор на Република България.

Със същото определение  Конституционният съд е отправил покана и към Асоциацията на прокурорите в България да представи свое становище по предмета на делото.