АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Монографията „Престъпления по служба“ представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностните престъпления по Раздел II на Глава VIII от Особената част на НК. Част от въпросите, разгледани в монографичното изследване, са възможността длъжностни лица по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК да бъдат субекти на престъпления по служба, необходимостта от създаване на състави, сходни с тези по чл. 282 – чл. 285 НК, за деяния в частния сектор, белезите, които отличават престъпленията по служба от дисциплинарните и административните нарушения, отликите на службата от служебното положение на длъжностните лица по чл. 282 – чл. 285 НК, особеностите на обективната и субективната страни на съставите по чл. 282 – чл. 285 НК, квалифицирането на деяние, извършено при условията на оперативна самостоятелност, на деяние, което е компонент от колективно решение, на деяние, което е юридически факт от сложен фактически състав, осъществяването в пълнота на който поражда престъпния резултат, и на деяние, чийто престъпен резултат е настъпил слез изгубване на длъжностното качество от дееца, възможността орган на власт по чл. 93, т. 2 НК да превиши власт по чл. 282, ал. 1, пр. 3 НК чрез действие без властнически характер и квалифицирането на деяние, при което длъжностно лице използва служебното си положение, за да причини на друг субект вреда. В монографията са изведени и аргументирани предложения за усъвършенстване на правната регламентация на престъпленията по служба.

Дарина Косева е доктор по наказателно право, прокурор, автор на монографиите „Длъжностното присвояване според българското наказателно право“ и „Безстопанственост“, както и на статии, разглеждащи длъжностните  престъпленията по чл. 201 НК, чл. 219 НК и чл. 282 – чл. 285 НК.

Монографията на колегата Даниел Илиев, прокурор в РП-Добрич и член на АПБ, е посветена на правната природа на престъпното управление на моторно превозно средство по българското наказателно право в хипотезите на чл. 343в от Наказателния кодекс, което е част от системата на транспортните престъпления по НК. Трудът има задачата да изясни ролята на юридическите науки и в частност на наказателното право в противодействието на този вид престъпна дейност чрез проучване и детайлен анализ на признаците досежно обекта, обективната страна, субекта и субективната страна на посочените транспортни престъпления.

Актуалният характер на книгата се определя от липсата самостоятелно и цялостно научно изследване на престъпленията по чл. 343в, ал. 1–3 НК, засягащи транспортната безопасност в съвременните условия. Проблемите, свързани с транспортните престъпления по чл. 343в НК вълнуват не само наказателноправната доктрина, но и съдебната практика, тъй като посочените престъпни състави се прилага ежедневно.

Книгата би била полезна както за практикуващите юристи – съдии, прокурори, адвокати, служители на КАТ, така и за научни работници в областта на правото и студенти по право.

В края на 2023 г. бяха публикувани две книги, разработени в рамките на проекта на АПБ ,,Детска пътека".

Основната е учебникът Детска пътека. Ръководство за професионалисти в контакт с деца в риск, пострадали, свидетели или извършители на престъпление с автори Ива Пушкарова, Диляна Гитева, Георги Кирилов, Веселина Берова и Димитър Манев. 

Тя е предназначена основно за прокурори, разследващи органи и съдии при взаимодействието с Координационния механизъм за закрила (КМ) в хода на администрирането на наказателното производство или отделни процесуални и следствени действия с участие на дете, което е пострадало от престъпление, очевидец е на такова или за което има данни виновно да е извършило такова. Целта й е да подпомогне както индивидуалните професионални решения, така и екипната кохезия в мултидисциплинарните екипи по КМ.

За разлика от класическите ръководства, настоящото Ръководство се стреми да развие оптимално ниво на взаимно познаване на задачите, отговорностите и възможностите на отделните участници в КМ. Освен това то позволява различните цели и подходи на институциите, от името на които съответният професионалист взема тези решения, да бъдат съгласувани, като се избегне конкуренция и взаимно пренебрегване между тях. По този начин Ръководството съдейства цялостната институционална и обществена реакция по случай на дете, изложено на увреждащи го рискови фактори, да съчетава закрилата срещу тях, подкрепата за тяхното преодоляване и упрека, ако в резултат на рисковете детето виновно е осъществило общественоопасно поведение.

Ръководството подпомага процеса на вземане на решения, като предоставя практическа информация и препоръчителни и непрепоръчителни подходи, практики и протоколи в различни ситуации. То осъвременява и оптимизира КМ, като го съгласува с настъпилите след 2010 г. изменения в законодателството и институционалните практики, вкл. с оглед влизането в сила на нови институти и процедури от 1.09.2023 г. Материята е разпределена в три големи дяла, посветени съответно на:

1) природата, видовете и действието на фактори, повишаващи риска детето да пострада от или да извърши общественоопасно деяние, както и основните правила за разпознаване и отчитане на тяхното правно значение и за тяхното управление в съдебната практика и в работата на прокурора (Глава първа);

2) правното положение на дете, пострадало или очевидец на престъпление, в наказателното производство и разнообразните практики при процесуалното взаимодействие с него (Глава втора);

3) правното положение и правилата за процесуално взаимодействие с непълнолетен извършител на престъпление, който е в положението на задържан под стража, обвиняем/подсъдим, издирван с Европейска заповед за арест или ефективно лишен от свобода, доколкото изтърпяването на наказанието го приравнява на някоя от предходните групи (Глава трета).

Втората книга -Детска пътека. Наръчник за обучители с автор Ива Пушкарова - е разработена, за да подкрепи непрофесионални обучители при провеждането на специализирани мултидисциплинарни обучения за практикуващи професионалисти от Координационния механизъм, работещи с децата в риск от насилие, пострадали, свидетели и извършители на престъпление. Наръчникът предоставя на своите читатели базови знания, техники, инструменти, протоколи и методики, които да ги улеснят при концетуализирането и провеждането на обучения, в които те участват в преподавателска роля. То е плод да преподавателския опит на своя автор и обединява най-добрите практики за провеждане на практически обучения за юристи.

Книгите можете да изтеглите оттук:

Детска пътека. Ръководство за професионалисти в контакт с деца в риск, пострадали, свидетели или извършители на престъпление. (Ива Пушкарова, Диляна Гитева, Георги Кирилов, Веселина Берова, Димитър Манев)

Детска пътека. Наръчник за обучители (Ива Пушкарова)

Проектът "Детска пътека (подготовка и въвеждане на детска услуга "детска пътека" при случаи на деца – свидетели или в риск от насилие)“ на Асоциацията на прокурорите в България се изпълнява за периода август 2022 - април 2024 г. с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм по програма „Правосъдие“, финансирана по Малка грантова схема O3 на НФМ 2014 – 2021.

Съществуващата система от мерки за превенцията и противодействие на насилието на деца, в това число и сексуално, не е достатъчно гъвкава и ефективна. Това позволява голяма част от сексуалните насилници на деца да останат неидентифицирани или да не бъдат намерени достатъчно доказателства за извършените от тях деяния.

Категорична е необходимостта от по-голямо обществено осъзнаване на същността, значението и превенцията на сексуалната злоупотреба и насилие, както и изучаване на личността и поведението на сексуалните насилници на деца.

Написването на тази книга изразява съпричастност към жертвите и техните семейства. Посвещава се също на всички съвестни служители, които не губят кураж и с цената на много лични лишения продължават борбата за това децата да живеят в един по-сигурен и справедлив свят.

Цел на настоящия труд е преодоляването на слабостите в изследването на темата, свързана с разследването на компютърните престъпления чрез задълбоченото и всеобхватното ѝ разглеждане в рамките на частната методика. Проблематиката, обхваната от настоящия труд, е систематизирана в три глави, в които са разгледани общата характеристика на компютърната пресъпност с нейните наказателноправни, криминалистични и криминологични аспекти, проблемите на образуването на досъдебното производство, изграждането на следствените версии и планирането на разследването, особеностите при извършване на типичните следствени действия и назначаването и типичните следствени действия и назначаването и провеждането на експертни изследвания.

Настоящата методика за разследване на компютърните престъпления е изготвена след проучване на значителна по обем съвременна и утвърдена във времето научна литература, чиито автори са български и чуждестранни учени в областта на киберпрестъпността. Анализирани са данни от Националния статистически институт, свързани с използването на компютри и интернет връзка от страна на домакинствата и юридическите лица, както и с престъпленията и осъдените. Проведени са консултации с практикуващи в областта на разследването на компютърни престъпления, както и с вещи лица с дългогодишна практика в експертните изследвания при тази категория разследвания.

Книгата на доц. Юлиана Матеева „Престъпления срещу човешкия генофонд“ е изключително интересна, задълбочена и интригуваща. Посветена е на проблематика, която досега не е била предмет на научно обсъждане в областта на наказателното право у нас. Съчинението е новаторско и в друг аспект. То е една от малкото разработки, които не се базират на преразказ и анализ на съществуващи разпоредби (защото престъпления срещу човешкия генофонд не съществуват в нашия НК), а посочвайки проблема, разработвайки го в дълбочина, включително доказвайки високата степен на обществена опасност на такъв вид прояви, предлагат в аванс дискусия, която да доведе до бъдеща регламентация, неизбежно необходима според автора.

През вековете светът непрестанно се опитва да се справи с емиграцията, било то легална или нелегална. През всички тези десетилетия, прекарани в опити да се урегулира този процес, са приети множество международни договори.

Политиката на Европа в тази посока е непоследователна.

В настоящата монография ,,ФРОНТЕКС. В контекста на съвременните миграционни процеси и опазването на външните граници на ЕС" са анализирани функциите, правомощията и операциите на Агенцията за гранична сигурност и брегова охрана. Подробно е разгледана нормативната уредба и практиката на Съда на Европейския съюз. Направен е анализ на актуалните проблеми на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като основен акцент е бежанският и имиграционен поток.

Д-р Яна Николова има практически опит във всички звена, които имат отношение към разгледания в настоящата книга организационен модел. Тя е работила като юрисконсулт в дирекция „Обжалване” на НАП - Разград, като разследващ полицай в ОДМВР - Разград и като прокурор в Окръжна прокуратура - Шумен. Също така е хоноруван преподавател по наказателно право в направление „Национална сигурност” в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Книгата представлява оригинален опит за задълбочено и всестранно научно-практическо изследване на обстоятелствата, изключващи обществената опасност. Нейната цел е да запълни празнината в българската юриспрунденция, породена от досегашната липса на подобно всеобхватно и систематизирано проучване. Това я превръща в първата цялостна монографична разработка по темата, която има амбицията да не е обременена от традиционните схващания в нашето наказателно право.

Трудът е призван да даде убедителен отговор на въпросите относно правната същност и социално-историческите корени на оправдаващите деянието обстоятелства, за обективното състояние на тяхната актуална нормативна уредба у нас, да систематизира релеватната съдебна практика и да определи съотношението между българския нормативен регламент и относимото наказателно законодателство в Европа. Аргументирано е поставена под съмнение възприетата концепция за оправдаване на формално съставомерното деяние чрез изключване на неговата обществена опасност, като са предложени редица научни определения и обща класификация на оправдателните основания по българското наказателно право. В книгата са обосновани множество теоретични изводи и определения, на чиято основа е формулиран и цялостен теоретичен модел за законодателно развитие в относимата материя. Това придава ясна практическа насоченост на съчинението в опит за решаването на редица научно-приложни проблеми в разглежданата материя.

При написването на труда е ползван широк кръг от българска и преводна юридическа литература, множество публикации в периодиката у нас и в чужбина, както и относимото чуждестранно законодателство и актуалната съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека.

В своите научни публикации и монографии, доц. Евгени Йочев задълбочено изследва  борбата на българските съдии, прокурори и адвокати в периода от Освобождението до 1944г.  за утвърждаване на независима, авторитетна и силна съдебна власт в България.

Книга на същия автор е и ,,В служба на българското правосъдие и на адвокатурата: История на Съюза на българските адвокати (1920-1944 г.)".

Асоциацията на прокурорите в България участва в дарителската кампания за издаване на поредната книга на автора „Сдружение на българските съдии (1919-1944 г.)"

Настоящата монография обобщава десетгодишни изследвания на автора върху тежките престъпления и тежките наказания, представени чрез въздействащ анализ на случаите на наложени смъртно наказание, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна след 1951 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. Със знания от различни хуманитарни науки и жанрови елементи на художествения разказ е изграден цялостен концептуален модел за индивидуализация и мотивиране на пропорционален репресивен отговор при изключително тежки престъпления, който обхваща както налагането на наказанието, така и последващото му облекчаване. Подробно са развити усложнени хипотези на конкуренция на наказания и съчетания на институти за индивидуализация, вкл. при структурни усложнения в престъплението (рецидивна, серийна, организирана, съучастническа и пр. престъпност) и необичайни признаци на извършителя.

Книгата предлага прозрения за естеството на изключително тежката престъпност и податливостта ѝ на наказателноправни въздействия и насърчава към осмисляне на същността на репресията и ролята на съда за наказването и поправянето чрез поглед към конкретните човешки съдби и възгледи в правосъдието.

Учебникът е замислен напълно в духа на българската научна тра­диция, според която той не само да отразява, но и да надминава общото ниво на развитие на наказателното право у нас. Началото на тази плодо­творна традиция бе поставено през 30-те години на миналия век от недо­стижимия академик Никола Долапчиев и по-късно продължена с безспо­рен авторитет от уважавания проф. д-р Иван Ненов (1963 и 1972 г.).

През следващите десетилетия българската наказателно­правна наука претърпя мащабно и бързо развитие в трудовете на такива светли умове като чл.-кор. на БАН Костадин Лютов, проф. д-р Димитър Михайлов, проф. д-р Тамара Хинова и други изтъкнати наши учени. Зна­чими са и достиженията на съдебната практика.

Надявам се да съм постигнал поставената цел настоящият учебник да представя пълно, разбира се, синтезирано, но и разбираемо актуалната българска доктрина в нейната неразривна връзка с трудовете на нашите учители и практиката.

В последната част на учебника поканих да вземат участие младите учени по реда на тяхната изява – доц. д-р Славка Димитрова-Симеонова, д-р Петя Митрева, доц. д-р Ралица Костадинова, доц. д-р Юлиана Ма­теева и д-р Пресиян Марков.

С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗИДЗАНН) – на 23 декември 2021 г., предстои да се извърши една от най-сериозните реформи в областта на административното наказване от последните десетилетия.

Изменения са предвидени както в областта на материалното административнонаказателно право, така и в областта на административнонаказателния процес. Въвежда се нов вид административно наказание, реформира се институтът на освобождаване от административнонаказателна отговорност с предупреждение, въвежда се правило за приспадане на времето, през което нарушителят е бил лишен от възможност да упражнява определена професия или дейност от срока на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Създава се възможност производството пред наказващия орган да приключи със споразумение; осъвременява се институтът на прекратяване на административнонаказателните дела от наказващия орган. Дава се разгърната уредба на производството по съдебен контрол върху актовете на наказващия орган, създава се възможност за провеждане на съкратено производство пред съда, основно се реформира производството по възобновяване на административнонаказателните дела. Предвижда се ускоряване на събирането на публичните държавни вземания, произтичащи от влезли в сила санкционни актове на администрацията, чрез отстъпки за санкционираните лица, в случай, че заплатят доброволно наложените им санкции в срока на обжалване. Реформиран е институтът на имуществената отговорност на юридически лица при извършено престъпление, уреден също в ЗАНН.

Монографичният труд ,,Безстопанственост" на Дарина Косева представлява цялостно изследване на правнатга уредба на стопанското престъпление по чл. 291 НК.

Особено внимание е отделено на специалните изисквания към субектите на безстопанственост, на обосноваване на длъжностното качество на контролиращ и на подконтролните лица, на съдържанието на стопанските дейности, с които субектите и подконтролните лица са натоварени, на поверяването на имущество на предприятие и на възлагането на стопанска работа, на спецификата на изпълнителни деяния при безстопанственост, на източниците на права и задължения за длъжностните лица, на определяне на достатъчността на грижите и на контрола, на щетите при безстопанственост и оценяването им, на релевантната причинна връзка, на обективните и субективни фактори за настъпване на престъпния резултат, на вината при безстопанственост и на приложимите изключващи вината обстоятелства.
Изследването е базирано на анализ на всички нормативни решения от криминализирането на безстопанствеността през 1946 г. до действащата редакция на чл. 219 НК, на сравнителноправно проучване, на съпоставяне с други престъпления по НК и на разглеждане на значителен обем съдебни актове. Изведени и аргументирани са предложения de lege ferenda.

Чавдар Грошев е доктор по право, защитава докторантура на тема „Индивидуализация на наказанието". Работи последователно като адвокат, следовател, прокурор, зам. районен прокурор, а към момента е административен ръководител на Районна прокуратура -Пловдив. Хоноруван преподавател по наказателноправни науки към Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски" и към УНЦ „Национална сигурност и обществен ред" във ВУСИ.

Доц. д-р Ива Пушкарова е утвърден правен изследовател, преподавател по наказателно право в СУ ,,Св. Климент Охридски“ и АМВР и преподавател в Националния институт на правосъдието. Настоящата монография обобщава опита и възгледите ѝ като председател на Комисията по помилването през 2012–2017 г., когато са въведени реформи, признати от ЕСПЧ за най-добра практика.

Помилването е представено чрез увлекателен анализ на случаите след 1945 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. Със знания от различни хуманитарни науки е изградена единна система от критерии за преценка на приложимостта и вида на помилването, разрешаване на конкуренцията му с други правни институти и определяне на най-справедливото измежду алтернативни решения в сложни и необичайни житейски ситуации. Книгата предлага прозрения за цялостното въздействие на правната система върху осъдените и насърчава към осмисляне на значението на наказването и поправянето чрез поглед към конкретни човешки съдби и процеси в правосъдието.

,,Тази книга е посветена на практиката на ВС и ВКС след 1950 г. по наказателни дела срещу форми на организирана престъпна дейност (ОПД) – участие, ръководене и образуване на престъпно сдружение от вида на обикновена престъпна група, престъпна организация и организирана престъпна дейност.

След преглед на близо 800 решения, произнесени от върховната инстанция през описания период, бяха подбра ни общо 118, извадки от които са тематично групирани и представени на следващите страници.
За улеснение на читателя всяко резюме започва с обозначение на относимите разпоредби от НК и кратко изложение на юридическата теза, представляваща основния принос на съдебния акт към развитието на юриспруденцията. Тъй като даден възглед често представлява принципна професионална позиция на конкретен съдия или група съдии, докладчикът е упоменат, ако е известен. Авторът вярва, че така отдава заслужено признание към личните усилия на поколения съдии за изясняване на проблемите по прилагане на наказателния закон в обсъжданата сфера.
Книгата търси не само да обогати познанието на юридическата аудитория за съдебния поглед към организираната престъпност и неговото развитие във времето, но и да го свърже с динамиката на нормативните режими и класификации, разнообразието от тълкувателни подходи и процесите в инстанционната практика.
Сборникът започва с разширен аналитичен коментар по въпроси, които са направили впечатление на автора и които според него се нуждаят от изясняване или от специално внимание. Те засягат както тясната проблематика на формите на организирана престъпна дейност, признаците на престъпното сдружение и неговите видове, така и други институти на задружна престъпност. За целта са привличани знания от други хуманитарни науки, чийто предмет са групови процеси, организационно структуриране, функциониране, развитие и лидерство в различни човешки общности, включително асоциални. Където е било уместно и неизбежно, е коментирана и инстанционна практика, по която са произнесени представените в този сборник решения на ВКС."

Из Увода към книгата (Ива Пушкарова)

Настоящият монографичен труд представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностното присвояване според българското наказателно право. Последователно са разгледани българските законодателните решения относно престъплението от 1896 г. до настощия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави.

Изследвани са сложният обект на престъплението, спецификата на длъжностното лице като субект по чл. 201-205 НК, обективната и субективната страни на длъжностното присвояване по общия състав, неговата наказуемост, елементите на специалните състави на престъплението, условията за прилагане на чл. 205 НК. Особено внимание е отделено на общите признаци на пари, вещи или други ценности като предмет на длъжностно присвояване, на възможните „други ценности“ по чл. 201 НК, на вариантите на отношение „длъжностно лице – предмет на престъплението“, тяхното съдържание и съотносимост, на изпълнителното деяние, неговите форми, на възможността за опит към присвояване по чл. 201 НК и за длъжностно присвояване при посредствено извършителство. Поставени са важни за практиката проблеми относно начина на възлагане на службата или работата на длъжностното лице, присвояването на излишъци, присвояването след освобождаване на длъжностното лице от заеманата служба или от извършваната работа, относно формата и изискванията към присвоителния и неприсвоителния акт при съставното длъжностно присвояване и др. Анализирани са множество съдебни актове на българския съд от началото на ХХ век до наши дни. Изведени и аргументирани са предложения за усъвършенстване на действащата нормативна уредба на длъжностното присвояване.

„Свидетелите очевидци в наказателното производство в светлината на съвременните постижения на психологията и криминалистиката“ (Сиела, 2019) е заглавието на новата книга на Здравка Кръстева – доцент по криминалистика в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тук публикуваме кратък анонс, въвеждащ в анализираната от автора проблематика.

В първите години на 20 век, когато се поставя началото на психологическите изследвания на свидетелските показания, още най-ранните проучвания демонстрират сериозния потенциал за грешки на очевидците при разпити и разпознавания. В далечната 1901 г. един от психолозите, пионери в изследванията на паметта на очевидците, проф. Уилям Щерн си сътрудничи с прочутия пеналист и криминолог Франц фон Лист. Проф. Лист провежда експеримент с нищо неподозиращите си студенти от Берлинския университет. По време на лекция по наказателно право, докато се обсъжда поставен от професора въпрос, двама от студентите влизат в инсцениран спор, който се разгорещява и бързо ескалира, а единият от студентите изважда револвер. Професорът се опитва да се намеси, но неуспешно и следва изстрел. Виновниците бързо напускат аудиторията, а проф. Лист се снабдява със “съдебна заповед” и от присъствалите на инсценираното “престъпление” очевидци са събрани показания. Част от тях излагат собственоръчно показанията си, други са разпитани в същия или в следващите дни. Резултатите са изненадващи. В най-точните показания на тези добросъвестни свидетели очевидци допуснатите грешки представляват около 26% от съобщената информация. В най-неточните, грешките стигат до 80 % от съдържанието на показанията. В устата на участниците в инцидента са вложени думи, които не са били казани, приписани са им действия, които не са извършени, ключови моменти от инцидента са напълно пропуснати.

Настоящото издание не е типичната монография по определен наказателноправен въпрос. Поради естеството на изследваната проблематика, тя е своеобразен „калейдоскоп” на институти и състави от наказателното право, имащ за фокус престъпното бездействие.

С монографичния труд за първи път у нас се прави цялостен анализ на съдебното следствие в наказателния процес. Разглежда се както неговата обща характеристика, така и правилата за провеждане на съдебното следствие и за извършване на доказателствената и другата процесуална дейност на този етап във всички стадии на процеса и с оглед на всички правила – общи и особени.

В труда са анализирани редица решения на ЕСПЧ, значителен брой решения на българския съд и са отправени препоръки за подобряване на възприетите у нас практически прийоми и препоръки de lege ferenda.

Монографията е с подчертано практическа насоченост. Съдържа научни и научно-приложни резултати, които отговарят на актуалните нужди от усъвършенстване на законодателството и практиката. Трудът е подходящ както за студенти, така и за практикуващи юристи.

Десислава Петрова е родена през 1982 г. в гр. София. През 2005 г. е завършила право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство в гр. София. От 2007 г. до 2010 г. е работила като младши прокурор в Софийска районна прокуратура, след което и до момента е прокурор в същата прокуратура. Била е постоянен преподавател по наказателно право и наказателнопроцесуално право на кандидатите за младши прокурори випуск 2015-2016 г. в Националния институт на правосъдието. От 2013 г. е хоноруван асистент по наказателнопроцесуално право във факултет „Полиция“ на Университета „Академия на МВР“, а от 2016 г. и в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. Водила е и лекционни курсове по наказателнопроцесуално право в АМВР. През 2015 г. придобива образователната и научна степен доктор по право.

Настоящото издание е посветено на практиката на ВС и ВКС след 1960 г. по прилагане на разпоредбите от Раздел VIII ,,Разврат“ на Глава Втора на Особената част на НК, криминализиращи посегателствата срещу половата неприкосновеност, половата свобода и половата нравственост, чиито изпълнителни деяния са вид полово действие (същинските сексуални престъпления) – престъпни блудства (чл. 149-150), престъпни съвкупления (чл. 151-154) и престъпни хомосексуални действия (чл. 157). Сборникът започва с кратък коментар по въпроси, които са направили впечатление на автора и които според него се нуждаят от изясняване или специално внимание. След изчерпателен преглед на произнесените от върховната съдебна инстанция близо 900 решения през описания период бяха подбрани общо 150 съдебни акта, извадки от които са тематично групирани и представени на следващите страници. За улеснение на читателя всяко резюме съдържа обозначение на разпоредбите от НК, по които е квалифицирано поведението на дееца, а понякога и текстове, относими към тази квалификация. То започва с кратка формулировка на юридическата теза, представляваща основния принос на съдебния акт към развитието на юриспруденцията.

Изследването ,,Някои въпроси на наказателноправната защита на природата" обхваща действащото наказателно законодателство в областта на защитата на околната среда и свързаното с него специално административно законодателство, като анализира обхвата на наказателноправната защита, факторите за нейната ефективност и връзките между наказателната, административно-наказателната и административната отговорност за увреждане на природни богатства.

Като предлага обща аналитична рамка и подходи за прилагане на наказателния закон, то се стреми да подпомогне дейността по наказателно преследване на престъпления против околната среда и е предназначен както за тесни специалисти в материята, така и за по-широка юридическа аудитория, която тепърва навлиза в нея.

Актуалността му се определя основно от:

- Относително ниската специална квалификация на органите по разследване и преследване на тази категория престъпления. Материята не е застъпена в традиционните курсове по наказателно и административно право във висшето юридическо образование и последващите стандартни образователни програми. По въпросите на екологичните престъпления липсва достатъчно съдебна практика и специализирана правна литература, позволяващи самоподготовка;

- Развитието на специално правозащитно законодателство, към което препращат бланкетните норми на наказателния закон и нарушенията на което пораждат различни видове юридическа отговорност, включително наказателна. Процесът е динамичен и постоянен и поражда непрекъснати промени в приложното поле на наказателноправната защита, поради което поддържа непрекъсната потребност от усъвършенстване на познанията за него;

- Повишената обществена чувствителност към общественоопасното увреждане на природните богатства и свързаната с това претенция за ефективното му противодействие и наказване със средствата на наказателното право.

Изследването е разработено през 2016 г. по Проект ,,Повишаване на контрола и спазването на правилата, установени в законодателството за опазване на околната среда и управление на рисковете“, изпълняван от Асоциацията на прокурорите в България с финансовата подкрепа на тематичен фонд ,,Сигурност“ на Българо-Швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.

Книгата представлява цялостно систематизирано монографично изследване на индивидуализацията на наказанието. Разгледани са проблемите, свързани с правилната оценка на обстоятелствата, необходими за индивидуализиране на наказанието и различията в теорията и съдебната практика.

Анализирана е нормативната уредба, съдържаща правилата за индивидуализация на наказанието, от нейното зараждане до момента. Проучени са институти на други държави, касаещи правилата за индивидуализиране на наказанието и са съпоставени с правилата в българското законодателство. Разгледани са обстоятелствата с различни степени на изразеност и тяхното конкретно влияние при избор на съответното на престъплението наказание.

Изследвани са общите и специфичните правила на индивидуализацията на наказанието в действащото наказателно право в Република България. Подложени са на тълкуване законовите текстове, касаещи индивидуализацията на наказанието и е предложена дефиниция на понятието. Направените изводи и резултати са обобщени като конкретни предложения de lege ferenda, както като редакция на съществуващи текстове, така и като предложения за допълнения в НК.

В настоящото изследване са разгледани материалноправните предпоставки, пречките и особеностите при прилагането на чл. 78А от НК. Подробно са обсъдени процесуалните способи за разглеждане на делото по реда на глава XVIII от НПК, както и развитието на наказателния процес в досъдебната фаза и действията прокурора след приключване на разследването, свързани с изготвяне на предложение по чл. 375 от НПК.

Предмет на обсъждане са производството пред първоинстанционния съд, въззивното производство, възможността за приложение на чл. 78а от НК от ВКС, както основанията за възобновяване на административнонаказателното производство. Анализирани са и последиците от приложението на чл. 78а от НК, възможностите за заличаването им, както и начинът, и редът за изпълнение на влезлите в сила решения по административнонаказателни дела.

Авторът е прокурор в Районна прокуратура - гр. Пловдив, докторант по Административно право и административен процес в ЮФ на ПУ "Паисий Хилендарски", по образование икономист, юрист и психолог.

Със ЗИД НК, ДВ бр. 26 от 06.04.2010г., в сила от 10.04.2010г. законодателно беше възстановена възможността в чл. 212, ал.1 НК, предмет на документната измама да бъде и недвижимото имущество. С това обаче на практика не може да се очаква, че всички проблеми, свързани с имотните измами са окончателно и задоволително решени.

Книгата „Документни имотни измами" е опит да се даде отговор на основни практически въпроси, които възникват при тълкуването и прилагането на закона срещу явлението имотни измами, въз основа на теоретични изследвания и проучвания в продължение на около 5 години.

В светлината на цялостната усложнена проблематика на имотните измами в книгата са анализирани и съпоставени текстовете в НК на общата измама, документните престъпления, документната измама и имотните измами, в съответствие с достиженията на теорията и практиката на висшата съдебна инстанция (ВС и ВКС), за да се установи обективната логическа връзка между посочените състави като законодателна разрешение, а така също и при тяхното практическо осъществяване. Поради тази причина, въпросите, свързани с приложението на материалното и процесуално наказателно право, с предмет имотни измами са анализирани и обсъдени в своята естествена хронологична връзка, едновременно, в рамките на същата книга, първата у нас, по разглежданата тема.