АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

По повод направени на 17.08.2021 година публични изказвания от страна на действащи политици по отношение работата на прокурор Вероника Трифонова от Софийска районна прокуратура– понастоящем европейски делегиран прокурор във връзка с наблюдавана от нея преписка с предмет неправомерни действия на полицейски служители, извършени на 10.07.2020 година в град София.

Асоциацията на прокурорите в България за пореден път е принудена да изкаже публично тревогата си от застрашаването на върховенството на закона в страната. През последните дни редица политически фигури налагат на обществото намерението си да изведат прокуратурата от съдебната власт, без да посочват причините за това си намерение и последиците от подобно действие. Очевидно независимата българска прокуратура се явява трън в очите на някои представители на политическата класа. Изправени сме пред масирана кампания за подчиняване на прокуратурата на политически кръгове и задкулисни интереси, което българското общество не може да си позволи да допусне.

Асоциацията на прокурорите в България е доброволно неполитическо сдружение на магистратите от системата на Прокуратурата на Република България, чиято дейност се извършва в обществена полза.Дейността на асоциацията е фокусирана върху защитата на професионалните и социални права на прокурорите, повишаване на тяхната компетентост, както и върху защита на независимостта на съдебната власт.Сдружението присъства активно на публичната сцена със становищапо важни проблеми на магистратитеи съдебната система.АПБ е и колективен член на Международната асоциация на прокурорите /IAP/.Към настоящия момент в асоциацията членуват 316 магистрати.

С настоящето становище АПБ изразява своята подкрепа за  излъчените български кандидатури за европейски делегирани прокурори.

Гордеем се, че сред кандидатите имаше няколко членове на АПБ, като двама от тях- г-н Бойко Кирилов Калфин и г-н Венцислав Данев Фердинандов бяха избрани. Всички номинирани български кандидати се представиха на много високо ниво и демонстрираха изключителен професионализъм, знания и мотивация.

Процедурата за избор беше проведена съгласно приетите от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет Правила за подбор на кандидати за европейски делегиран прокурор, при условията на откритост, прозрачност, публичност и състезателност. Четиридневното изслушване на кандидатите беше излъчено на живо на он-лайн канала на Висшия съдебен съвет, като всички заинтересовани граждани, медии и магистрати имаха възможност да се запознаят и да следят в реално време процедурата. Всеки един от участниците представи своята кандидатура, идеи и мотивация, след което отговори на поставените от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. На кандидатите беше предоставена  възможност да отговорят и на поставени въпроси от неправителствени организации.  Автобиографиите, мотивационните писма и всички останали документи, свързани с кандидатурите, бяха публикувани  на страницата на Висшия съдебен съвет.

Считаме, че проведената процедура в максимална степен гарантира избор, основан на професионалната квалификация, деловите качества и практическия опит на участниците.

Българските кандидати притежават безспорни професионални и лични качества, ценен магистратски опит и комплекс от знания в различни сфери, като сред тях освен прокурори има и следователи и съдия.  Уверени сме, че те достойно, отговорно и успешно ще се справят с бъдещата работа и предизвикателства като европейски делегирани прокурори.

                               С уважение:

                                                   УС на Асоциацията на прокурорите в България

Срещу въвличането на ПРБ в политически единоборства.

ПРОКУРОРИТЕ НЕ СА МУТРИ! 

Във връзка с допълнителни предложения за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Уважаеми колеги,

В последните дни на миналия месец наш колега стана обект на злостни, оклеветяващи публикации, нямащи нищо общо с изконната  задача на информационните средства да служат на истината. 

Медийната  атака този път беше насочена срещу прокурор Венета Иванова от Районна прокуратура – Бургас, във връзка с нейната работа като наблюдаващ прокурор по  досъдебно производство, което все още не е приключило.   

Фактите накратко са следните: В два електронни сайта и една печатна медия (препечатала електронната), са публикувани статии „Свидетели потвърдиха: Баневи дадоха пари на поръчкова прокурорка в Бургас“, „Отличието на Главния Прокурор не значи имунитет, напротив“. В тези статии се посочва, че прокурор Венета Иванова е действала в услуга на определени лица. Създават усещания за корупционни практики от страна на прокурора, без никаква конкретика в тази насока. Статиите са публикувани непосредствено след връчване на призовка за явяване в качество на обвиняем и след привличане на  обвиняем по  наблюдаваното от прокурор Иванова дело и явно целят да насадят впечатления  за неправомерни и корупционни действия по същото  дело от нейна страна. Съзнателно, спазвайки принципа „нулева реклама“, не съобщаваме името на тези медии, където такива „статии“ се  фабрикуват от анонимни „автори“, които нямат доблестта да застанат пред читателите с имената си.

Пълната липса в изложенията на каквито и да е обективни и ясни факти срещу прокурор Иванова и изобилието на непотвърдени от нищо внушения за корупционно поведение на колегата не са нищо повече от откровени клевети, целящи зловредна атака спрямо прокурора, като реакция на упражненото правомощие по чл.219, ал.1 от НПК за привличане на лице в качеството на обвиняем.

След като се запознахме с тези факти, не можем да не изразим острата си реакция срещу подобно отношение, проявено от анонимни автори към действащи магистрати.

Във връзка с течащата процедура за избор на главен прокурор на Република България Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България споделя нагласите и очакванията на всички български магистрати и граждани за главен прокурор да бъде избран най- достойният кандидат.

Бъдещият главен прокурор следва не само да отговаря на формалните критерии, регламентирани в чл.170 от Закона за съдебната власт, но и да убеди цялото общество, че при избора му са следвани най-високите възможни стандарти.

На първо място, считаме, че терминът, използван от законодателя, а именно „висока професионална компетентност“, следва да е съотносим към всеки един български магистрат- съдия, прокурор или следовател. Доколкото главният прокурор е призван да олицетворява системата на Прокуратурата на Република България, то същият следва да притежава „изключителна професионална компетентност“, да бъде отличен юрист, изграден професионалист и личност с безспорен авторитет.

Жизнено важно е бъдещият главен прокурор да притежава изискуемата от закона способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, като бъде „кристално“ чиста личност, с неоспорими морални и етични качества и несъмнен интегритет. В никакъв случай не трябва да е политически обвързана фигура, нито по какъвто и да е начин да е близък или свързан с лобита, икономически и/или задкулисни кръгове.

Изявената независимост ще бъде гаранция в очите на всички магистрати и обикновени български граждани, че Прокуратурата на Република България винаги ще отстоява правото, законността и справедливостта, като ще провежда последователна, решителна и принципна политика в сферата на борбата с престъпността.

Публикуваното на 08 юли 2019 г. подзаглавие в редакционна статия на централен ежедневник "ПЛОВДИВЧАНИНЪТ РУМЕН ПОПОВ Е СМЯТАН ЗА ФАВОРИТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“, е фалшива новина.

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България заявява открито и категорично пред българското общество, пред нашите колеги прокурори, пред съдиите, следователите и служители в органите на съдебната власт, че нито пред нас – членовете на УС, които сме във връзка постоянно, нито от наши членове е бил поставян въпрос за персонална номинация.

Нашето становище беше заявено на кръглата маса пред Президента на републиката и е публикувано на сайта на АПБ. Там са изразени точно и ясно вижданията и надеждите на повечето ни колеги за качествата на следващия главен прокурор, на когото вероятно предстои още по-труден мандат.

Уважението ни към всички средства за информация и към конкретния вестник не ни позволява да предполагаме друго, освен че този път не е сработил професионалният инстинкт за обективна оценка надеждността на източниците.

Управителен съвет на

Асоциация на прокурорите в България

Уважаеми дами и господа,

Управителният съвет на АПБ разисква представения от Министерството на правосъдието проект за Закон за допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, поставен за обсъждане пред членовете на Съвета  по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. С предложения проект се въвеждат специални правила за започване и провеждане на наказателно производство за умишлени престъпления, извършени от Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор.

Като отчетохме констатациите в решението на Европейския съд за правата на човека по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г.,относно нарушението на чл. 2 от ЕКПЧ, препоръките на  Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка /оценка/ [1] заявяваме нашата подкрепа на инициативата да бъде създаден механизъм за провеждане на разследване срещу председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор на Република България.

Принципното ни становище е, че тези правила следва да важат и за тримата ръководители, защото само по този начин ще се постигне необходимото съответствие с конституционно гарантирания им равен статут, както и спазването на принципа - важните решения, засягащи съдебната власт, да се приемат с квалифицирано мнозинство от членовете на ВСС.  Въвеждането на диференцирана процедура само по отношение на главния прокурор би довело до недопустимо и необосновано  засягане на фундаменталния конституционен принцип на правовата държава, който съгласно Решение № 22/1996 г. на КС на РБ, по к. д. 24/1996 г. - „...освен всичко друго означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и за всички правни субекти“. Още с приемането на Конституцията през 1991 г., учредителната власт е предвидила особен ред за назначаване и освобождаване на тримата висши магистрати. Разширяването на обхвата на основанията за прекратяване на правомощията на някой от заемащите тези длъжности, чрез изменение в устройствения закон ще обуслови противоречие на съответната законова  норма с разпоредбата на чл. 129 от КРБ, което ни дава допълнителен аргумент да възразим срещу въвеждането на такъв специален режим. За подобен подход освен, че е и противоконституционен, трудно биха се намерили разумни аргументи.

Представяме на Вашето внимание нашите коментари и предложения по текстовете на проекта за допълнение на НПК, публикуван в сайта на  Министерството на правосъдието.

Уважаеми колеги, членове на Асоциацията на Прокурорите в България! 

С това писмо се обръщаме към всички вас за да ви запознаем с принципните позиции, идеи и  намерения и най - наболелите теми в живота на нашата организация, които бяха обсъждани на първото заседание на избрания от вас Управителен съвет.

Всички ние от УС благодарим на колегите, които ни избраха и го приемаме като израз на доверие и оценка, които трябва да бъдат оправдавани ежедневно.

Нашата професионална организация успя през годините на своето съществование да си изгради сериозен и заслужен авторитет сред колегите прокурори, съдии и следователи и всички работещи в съдебната власт, както и пред държавните органи, национални и международни обществени организации, медиите и обществото ни. Това се дължи на денонощна работа на всички колеги прокурори, които правеха невъзможното, за да съвместяват служебни задължения, грижи за семейства и близки и организационна работа. Като оценяваме и най-малкото доброволно участие в живота на АПБ, нашето желание и цел е той да стане все по-интензивен и съпричастен с проблемите и стремежите на всеки работещ прокурор или служител на прокуратурата, както и с всеки наболял проблем на обществото, изискващ нашето професионално становище. 

Обръщаме се към всеки от нашите почти триста членове, за да оповестим какви са намеренията ни и какви са трудностите, за да успеем да ги реализираме.

ДО:

ПЛЕНУМА НА ВСС

КОПИЕ:

ПРОКУРОРСКА КОЛЕГИЯ НА ВСС

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС,

На 17.01.2019 година Пленумът на Висшия съдебен съвет на Република България отложи гласуването на предложението да бъде увеличено с 10 % основното трудово възнаграждение на магистратите и служителите от съдебната система. Решението беше широко отразено в средствата за масова информация, като предизвика сериозен обществен интерес. Едновременно с това, в магистратските среди започна широка дискусия и възникна полемика относно справедливостта на избрания метод за изчисляване на увеличението на трудовото възнаграждение на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители от органите на съдебната система.

Като съсловна организация на българските прокурори и изразител на техните интереси, Асоциацията на прокурорите в България няма как да остане встрани от решаването на този така важен въпрос. След задълбочено обсъждане на вариантите относно планираното увеличение на трудовите възнаграждения, Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България изразява своето категорично становище, че най- справедливият и правилен модел е да бъде възприет т.н „смесен подход“ за изчисляване на увеличението на магистратските възнаграждения, изразен в следното:

- еднакво номинално увеличаване на размера на трудовото възнаграждение на всички магистратите, независимо от нивото на органа на съдебната власт;

- увеличаване възнаграждението за придобит ранг, като по този начин бъде разпределена разликата до размера на предвидените в бюджета средства за увеличаване на основните трудови възнаграждения за цялата система.

В подкрепа на изразеното по- горе становище, предлагаме на Вашето внимание следните аргументи:

Във връзка с исканията на служителите на затворите и служителите към Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието за конструктивен диалог с компетентните държавни институции относно условията на труд, при които изпълняват своите професионални задължения, Управителният съвет на Асоциация на прокурорите в България изразява безпокойство относно нормалното функциониране на пенитенциарната система в България.

Подкрепяме категорично становището, че в тази специфична система в рамките на правосъдието, отдавна съществуват нарушени баланси. Необходимо е държавата да положи усилия да се предприемат бързи и решителни мерки за преодоляване на критичното съотношение между броя на надзирателите и затворници. Застрашена е сигурността в местата за предварително задържане и лишаване от свобода, което поставя в опасност не само охранителния състав и лишените от свобода, но и всички граждани.

Освен това считаме, че заслужава уважение и следва да се оцени ролята на надзирателите и служителите в този сектор, която включва не само осигуряването на физическа охрана, но и грижа за превъзпитанието на лишените от свобода и връщането им в нормална обществена среда след изтърпяване на наказанието.

Апелираме към компетентните органи за диалогичност и предприемане на подходящи мерки за решаване на натрупаните системни затруднения в дейността по изпълненията на наказанията и охраната на съдебната система.

От носно внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Против действията, с които отново се провокира към обществена и политическа нагласа, насочена срещу Прокуратурата на Република България.

По повод недопустио отношение към представител на Районна прокуратура-Благоевград.

По повод стремежа на отделни кръгове и медии да омаловажат усилията на прокуратурата за постигане на решителни успехи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Във вразка с с предложението за промяна за реда на определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, съдържащо се в проекта на Министерството на финансите за Закон за държавния бюджет за 2016 г.

Отнодно ЗИДКРБ и ЗИДЗСВ.

До министъра на финансите във връзка с възнагражденията на магистратите.

Относно предложената през месец октомври от Министерството на правосъдието Актуализация на Стратегията за съдебната реформа.

Относно Стратегията на Министерството на правосъдието за продължаване на реформата на Съдебната власт в условията на пълноправно членство в Европейския съюз е одобрена от Министерския съвет на 23.06.2010 година.

Относно независимостта на съдебната система.

Във връзка с твърденията на висш магистрат за упражняван натиск.

ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС, ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 21.01.2014 г.