АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Асоциацията на прокурорите в България счита, че решението на Конституционния съд /КС/, с което промените в Основния ни закон, засягащи съдебната власт, бяха обявени за противоконституционни, се базира на основополагащите принципи на модерното демократично устройство, почива на  трайната тълкувателна практика на съда и защитава обществения интерес от съществуването на независима съдебна система. 

С притеснение наблюдаваме безпринципните атаки към решението, недопустимия език и откровени нападки по адрес на КС, който е органът призван да бъде гарант за конституционносъобразността в правната ни система – мисия, с която съдът се справи с достойнство, като не се поддаде на опитите за вмешателство и политически натиск. Върховенството на правото изисква всички държавни органи, институции, политически субекти, неправителствени организации и граждани да уважават и спазват Конституцията и законите. Именно това е най- важният белег доколко зряло и демократично е едно общество.

Категорично възразяваме и срещу опитите да се измести фокусът на общественото внимание от актуалните и много сериозни проблеми в държавата и обществото ни с поредните и вече изтъркани атаки към прокуратурата.

Ликвидирането на единната съдебна система и поставянето на прокуратурата под политически контрол, каквито бяха реалните цели на опита да бъдат прокарани противоконституционни промени в Основния ни закон, не са истинска и автентична реформа, която да   отговаря на справедливите очаквания на хората. Истинска правосъдна реформа е крайно необходима, но тя не може да бъде постигната чрез нарушаване на основополагащите конституционни принципи, заблуждаване на обществото и злоупотреба с надеждите на хората.  Няма как с нелегитимни средства да бъдат постигнати легитимни цели. Нужни са държавнически подход, компетентност, упорита работа и воля за предприемане на решителни стъпки за усъвършенстване на законодателството – устройствено, материално и процесуално.  Българските прокурори ще подкрепим именно такава реформа, защото сме се посветили на каузата на отстояването на справедливостта и защитата на обществения интерес.

Призоваваме всички власти да осъзнаят своята огромна отговорност и  заедно, в дух на конструктивност, при стриктно спазване на българската Конституция, да се обединим около стратегическите приоритети за реално подобряване работата на съдебната система и постигането на по- бързо и качествено правосъдие.  

УС на АПБ  

Убийството на Мартин Божанов-,,Нотариуса“ свали завесата, прикриваща действал с години задкулисен механизъм за влияние върху политическите и съдебната власт, проникващ в адвокатурата, икономиката и медиите и насочен към злоупотреба с държавната власт и с обществените ресурси в частна полза. Този порочен процес нанася дългосрочни вреди на общественото доверие в държавата, медиите, професионални общности и бизнеса, в резултат на което почтените хора  и съвестните професионалисти в отделните системи са принудени да понасят репутационните щети наред с непочтените лица.

Макар и все още в процес на изясняване, оповестените към момента факти дават достатъчно основание за извод, че организираната корупция застрашава правовия ред и обществената сигурност. Справянето с нея не е отговорност или в контрола само на една власт или институция, а изисква съвместни усилия.

Досегашните палеативни подходи борбата с подобни отблъскващи явления да се изчерпва с автоматично охулване на прокуратурата като универсално виновна по подразбиране следва най-сетне да бъдат разобличени като непродуктивна, непрофесионална и непросветена форма на бягство от отговорност. Предварителното деклариране на недоверие в прокуратурата или в друга институция не само не е принципно и конструктивно, а допринася за неефективността на институционалния отпор срещу престъпността. Последната расте, докато институциите спорят коя е по-виновна в ситуация, в която отдавна няма невинни. Ето защо, категорично възразяваме и се противопоставяме на всички безпринципни опити за хвърляне на кал върху институцията, която по призвание работи в защита на обществения интерес и на непочтените атаки по отношение на цели прокуратури.

Убедено твърдим, че в българската прокуратура работят честни, отговорни и ерудирани професионалисти, а институцията разполага с необходимата подготовка, капацитет и нравствена устойчивост, за да установи цялата истина при обективно, всестранно, пълно и прозрачно разследване без излишно забавяне.

Апелираме към всички почтени граждани, държавни служители, включително народни представители, членове на правителството и органите на изпълнителната власт, магистрати и адвокати, да съдействат на прокуратурата при изпълнение на правомощията ѝ. Само задружното усилие, в което и другите държавни институции, професионални общности и гражданското общество добросъвестно се включат, би могло да очертае пропуските и да помогне да се изчистят отрицателните практики, а лицата, които ги допускат, да понесат отговорност.

Призоваваме българските прокурори да  упражняват смело и докрай своите законови правомощия, както в този казус, така и при всички други извършени престъпни прояви, за да дадем ясен и адекватен отговор като професионална общност на корупционните прояви и престъпните влияния върху държавата, на която служим.

Асоциацията на прокурорите в България застава зад всеки прокурор, който, облегнат на закона, брани българското общество и държава от този особено отблъскващ и изсмукващ ресурсите на нацията вид организирана престъпност, който краде бъдещето на децата ни.

Колеги, колкото и много недостатъци да имат законите, с които работим, колкото и слаба подкрепа да получаваме от други институции и от обществото в този исторически момент, само ние имаме правомощията и върху нас тежи отговорността да преследваме за извършени престъпления.

Тази битка е наша.

Нека я спечелим!

ДО

49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С Т А Н О В И Щ Е  И 

П Р Е Д Л О Ж  Е Н И Я

По Проект за изменение и допълнение на

Конституцията на Република България

№ 49-354-01-83/28.07.2023 г., внесен

от група народни представители

София, 05.12.2023 г.

Уважаеми народни представители в 49-тото Обикновено народно събрание,

Водени от стремеж да съдействаме за усъвършенстване на конституционната основа на съдебната власт, прокурорите от АПБ предлагаме на Вашето внимание следните съображения и коментари по Проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 49-354-01-83/28.07.2023 г. (ЗИДКРБ), както и предложения за редакция на отворените за изменение конституционни разпоредби:

1. Структура на съдебната власт: закриване на единния ВСС и създаване на Висш съдебен съвет (за съдиите) и Прокурорски съвет (за прокурорите и следователите)

1.1. Правомощия на Обикновено Народно събрание

Висшият съдебен съвет отразява единството на правораздавателна, обвинителна и разследваща функция, изпълнявани съответно от съдилища, прокуратури и следствени органи, които заедно осъществяват съдебната власт по смисъла на чл. 117 КРБ[1].

Преструктурирането на съдебната власт със заличаването на Висшия съдебен съвет в настоящия му вид и заместването му с два нови органа - единият от които формално носи същото име – представлява изменение на формата на държавно управление, тъй като променя цялата съдебна власт. От проекта не става ясно дали прокуратурата се отделя от съда в рамките на съдебната власт или направо я напуска, като се обособява в самостоятелна власт или в придатък на политическа власт.

Независимо от тази концептуална неяснота, забелязана и от Венецианската комисия към Съвета на Европа в Становището ѝ по ЗИДКРБ от 6-7.10.2023 г., Обикновено Народно събрание няма правомощия да извършва толкова радикална промяна[2]. По този въпрос сме солидарни с многобройните представители на науката, практиката и заинтересованите страни, участващи в обществените обсъждания на ЗИДКРБ и разнообразните им аргументи. Тази теза се поддържа от мнозинството участници в дебата и към момента не е била професионално оспорена.

Българските прокурори не възразяват на засилване на самоуправлението на съдиите, като изцяло възприемат правилото за ненамеса между магистратските съсловия и препоръките на Венецианската комисия в тази насока. Ако тази ненамеса, която вносителите сочат като стояща в основата на заместването на ВСС с два нови конституционни органа, е действителният и честно търсен ефект на промяната, то той може да бъде постигнат с функционална реформа на действащия ВСС, а не с преструктуриране на цялата съдебна власт - Пленумът може да бъде лишен от правомощия, свързани с избора на председателите на ВКС и ВАС и изобщо с всякаква намеса в зоната, която Конституцията определи като зона на изключително самоуправление на съдиите. Предоставянето на тези правомощия на Съдийската колегия е в рамките на компетентността на Обикновено Народно събрание и не би срещнало съпротивата на прокурорската общност. Дори не е непременно необходимо да е налице реципрочност – правомощията на Пленума по отношение на прокурорите може да са по-широки, предвид относително по-голямата потребност от отчетност и контрол върху държавното обвинение[3].

С оглед казаното, предлагаме следните изменения, които запазват единния орган ВСС, като разширяват правомощията на колегиите за сметка на тези на Пленума и така осигуряват изискването за ненамеса на несъдийските съсловия в кадровите политики на съдийското:

Съюзът на съдиите в България и Асоциацията на прокурорите в България на среща на управителните си органи в открит и честен разговор по всички въпроси, които тревожат не само съдиите, прокурорите и следователите, но и всички останали граждани, се обединихме около разбирането, че наш общ професионален дълг е да участваме в обществените дебати, свързани с миналото и бъдещето на съдебната власт и нейната фундаментална кауза да осигурява пълноценна защита на правата на човека и да отстоява върховенството на правото.

Водени от отговорността си на съществени участници в съдебната реформа, постигнахме съгласие по някои от въпросите, включени в нейния обхват:

1. Укрепването на независимостта на съдебната власт в обществен интерес и в съгласие с европейските правни стандарти, които отчитат различните функции на съда и на прокуратурата, изисква само такива изменения на Конституцията, които създадат гаранции за защитата й с най-висока и устойчива нормативна сила.

2. Необходимите изменения на Глава VІ от Конституцията за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и укрепването на нейната прозрачност, ефективност и отчетност са единствено от компетентността на Обикновено народно събрание. Предлагането на други изменения, които биха променили структурата на съдебната власт, състояща се от съд, прокуратура и следствие, нарушава баланса между трите властите и съответно изисква свикване на Велико народно събрание. Такива изменения не само не са необходими за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и укрепването на нейната прозрачност, ефективност и отчетност, но биха представлявали и безотговорно политическо поведение, защото за пореден път ще подменят основните цели и задачи на съдебната реформа и ще възпрепятстват тяхното постигане.

3. Правомощията на Пленума на ВСС следва да бъдат редуцирани, но пълното структурно разделяне на ВСС на два отделни съвета за съдиите и за прокурорите и следователите крие сериозни опасности от капсулиране на двете професионални общности, което не защитава обществения интерес.

4. Необходимо е да бъде създаден ефективен механизъм за отговорност на всички изборни членове на ВСС, в случай че не изпълняват правомощията си компетентно, старателно и с убедителна прозрачност.

5. Наложителни са изменения в правомощията на главния прокурор, включително тези, които му осигуряват влияние върху състава на Прокурорската колегия, като се постигне ясното принципно отграничение на управлението на кариерно развитие, дисциплинарната отговорност и професионалната квалификация на прокурорите и следователите от процесуалната власт по вертикала в рамките на наказателния процес. Кадровите въпроси следва да бъдат решавани единствено от Прокурорската колегия с персонален състав, юридически и фактически независим от главния прокурор, както и от всякакви други източници на нерегламентирано влияние.

6. Необходимо е цялостно преосмисляне на модела, състава и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото този орган понастоящем е неефективен и крие опасности за политическо въздействие върху съдиите, прокурорите и следователите.

Съюзът на съдиите в България и Асоциацията на прокурорите в България изразяваме готовност да участваме конструктивно и професионално във всички дебати, засягащи съдебната власт, и да оповестяваме публично подробни становища по всяко предложение за изменение или допълнение на Конституцията, Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.

Становището е подкрепено от:

Асоциация "Форум"  - съпредседател на ГС към ВСС ,

Българска съдийска асоциация, 

Българската асоциация на съдиите по вписванията и

Сдружение "Съдебно-счетоводни експерти в Р. България" 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО,

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ обсъди представения от Министерството на правосъдието /МП/ проект за изменение и допълнение на  Закона за съдебната власт. В него са очертани  две водещи предложения– отмяна на  т.н. „кариерни бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/, главния инспектор и инспекторите от ИВСС, както и за административните ръководители и техните заместници и прекратяване съществуването  на специализираните структури в съдебната система–Апелативния специализиран съд, Апелативната специализирана прокуратура, Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура. В предлагания проект на МП от месец януари 2022 година и в мотивите към него се заявява, че  той представлява концептуално продължение на темата за премахване на специализираното правосъдие, която била широко известна на обществото и била преминала през обществени обсъждания.

Преди да представим подробните ни съображения относно този законопроект, бихме желали да изкажем своята загриженост от непоследователната законодателна активност на МП. Считаме, че тя се намира в конфликт с правната и житейска логика–  на фона на заявено желание за конституционни промени и широка реформа на съдебната власт МП е поставило на публично обсъждане настоящия законопроект в изключително кратък срок, а именно до 11.02.2022 година. Едновременно с това, правосъдното министерство  организира и промотира в публичното пространство инициатива за  набиране на предложения относно  законодателни промени за друг- втори по ред, проект за изменение на същия закон– ЗСВ. Определен е отново абсурдно кратък краен срок за представяне на предложенията– 17.02.2022 година.  Посочената паралелна работа от един орган по изменението на един и същи закон   намираме за нецелесъобразна. Резонен е  въпросът, по каква причина МП не предлага един  консолидиран проект, което ще позволи да се проследят и взаимовръзките по направените изменения. Не по- малко съществено е,  кое налага избързването с прекратяване на дейността на  посочените по- горе специализирани съдебни структури?

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България подкрепя позицията на Българската асоциация на съдиите по вписванията (БАСВ), оповестена за обществеността  в отворено писмо от 02.02.2022 година.

Изцяло споделяме  изложените от БАСВ съображения за  нарушена ефикасност на законодателния процес, обусловена от предприетите внезапни структурни реформи, които засягат пряко статута на съдиите по вписванията. Считаме, че в противоречие с  обществения интерес се намира  липсата на прозрачност, яснота и публичност на условията, при които са започнали такива съществени по своето естество промени. Чрез избрания начин на действие е нарушен и основополагащ демократичен принцип – принципът на плурализма, основан на взаимно уважение и диалог. Според нас това законодателно решение оказва негативно действие не само по отношение на правното положение на съдиите по вписванията, но поради липса на държавна превенция в тяхно лице, е застрашено от нарушаване и правото на защита на българските граждани в процедури касаещи тяхното имуществено състояние.

ДО

СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ

МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ

МИНИСТЕРСТВОТОНА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В интервю за БНР от 19.01.2022 г. председателят на Съюза на съдиите в България  г-жа Татяна Жилова заявява, че e много ,,oпacнo paздeлянeтo нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт нa двe – Съвeт нa cъдиитe и Съвeт нa пpoĸypopитe, зaщoтo e мнoгo oпacнo пpoĸypaтypaтa дa бъдe ocтaвeнa ĸaтo caмoyпpaвлявaщa ce. Tя имa мoнoпoл въpxy цялoтo дocъдeбнo пpoизвoдcтвo“, както и че според нея ,,обществото трябва да е наясно, че съдът и прокуратурата не са равнопоставени“. 

В тази връзка Асоциацията на прокурорите в България изразява следната позиция:

ДО

      ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

      ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА

      МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ 

      ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      ПОСОЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ- ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  ПОСОЛСТВОТО НА САЩВ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

По повод състоялия се на 12.12.2021 година брифинг на Прокуратурата на Република България /ПРБ/, на който са оповестени факти за оказан неправомерен натиск върху наблюдаващи прокурори от Софийска градска прокуратура /СГП/ във връзка с конкретно наказателно производство, Асоциацията на прокурорите в България не може да остане безучастна. Длъжни сме да отбележим, че в историята на ПРБ няма еквивалент на подобно грубо погазване принципа на разделението на властите, нито за толкова агресивно вмешателство в независимостта на съдебната власт!

По повод направени на 17.08.2021 година публични изказвания от страна на действащи политици по отношение работата на прокурор Вероника Трифонова от Софийска районна прокуратура– понастоящем европейски делегиран прокурор във връзка с наблюдавана от нея преписка с предмет неправомерни действия на полицейски служители, извършени на 10.07.2020 година в град София.

Асоциацията на прокурорите в България за пореден път е принудена да изкаже публично тревогата си от застрашаването на върховенството на закона в страната. През последните дни редица политически фигури налагат на обществото намерението си да изведат прокуратурата от съдебната власт, без да посочват причините за това си намерение и последиците от подобно действие. Очевидно независимата българска прокуратура се явява трън в очите на някои представители на политическата класа. Изправени сме пред масирана кампания за подчиняване на прокуратурата на политически кръгове и задкулисни интереси, което българското общество не може да си позволи да допусне.

Асоциацията на прокурорите в България е доброволно неполитическо сдружение на магистратите от системата на Прокуратурата на Република България, чиято дейност се извършва в обществена полза.Дейността на асоциацията е фокусирана върху защитата на професионалните и социални права на прокурорите, повишаване на тяхната компетентост, както и върху защита на независимостта на съдебната власт.Сдружението присъства активно на публичната сцена със становищапо важни проблеми на магистратитеи съдебната система.АПБ е и колективен член на Международната асоциация на прокурорите /IAP/.Към настоящия момент в асоциацията членуват 316 магистрати.

С настоящето становище АПБ изразява своята подкрепа за  излъчените български кандидатури за европейски делегирани прокурори.

Гордеем се, че сред кандидатите имаше няколко членове на АПБ, като двама от тях- г-н Бойко Кирилов Калфин и г-н Венцислав Данев Фердинандов бяха избрани. Всички номинирани български кандидати се представиха на много високо ниво и демонстрираха изключителен професионализъм, знания и мотивация.

Процедурата за избор беше проведена съгласно приетите от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет Правила за подбор на кандидати за европейски делегиран прокурор, при условията на откритост, прозрачност, публичност и състезателност. Четиридневното изслушване на кандидатите беше излъчено на живо на он-лайн канала на Висшия съдебен съвет, като всички заинтересовани граждани, медии и магистрати имаха възможност да се запознаят и да следят в реално време процедурата. Всеки един от участниците представи своята кандидатура, идеи и мотивация, след което отговори на поставените от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. На кандидатите беше предоставена  възможност да отговорят и на поставени въпроси от неправителствени организации.  Автобиографиите, мотивационните писма и всички останали документи, свързани с кандидатурите, бяха публикувани  на страницата на Висшия съдебен съвет.

Считаме, че проведената процедура в максимална степен гарантира избор, основан на професионалната квалификация, деловите качества и практическия опит на участниците.

Българските кандидати притежават безспорни професионални и лични качества, ценен магистратски опит и комплекс от знания в различни сфери, като сред тях освен прокурори има и следователи и съдия.  Уверени сме, че те достойно, отговорно и успешно ще се справят с бъдещата работа и предизвикателства като европейски делегирани прокурори.

                               С уважение:

                                                   УС на Асоциацията на прокурорите в България

Срещу въвличането на ПРБ в политически единоборства.

ПРОКУРОРИТЕ НЕ СА МУТРИ! 

Във връзка с допълнителни предложения за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Уважаеми колеги,

В последните дни на миналия месец наш колега стана обект на злостни, оклеветяващи публикации, нямащи нищо общо с изконната  задача на информационните средства да служат на истината. 

Медийната  атака този път беше насочена срещу прокурор Венета Иванова от Районна прокуратура – Бургас, във връзка с нейната работа като наблюдаващ прокурор по  досъдебно производство, което все още не е приключило.   

Фактите накратко са следните: В два електронни сайта и една печатна медия (препечатала електронната), са публикувани статии „Свидетели потвърдиха: Баневи дадоха пари на поръчкова прокурорка в Бургас“, „Отличието на Главния Прокурор не значи имунитет, напротив“. В тези статии се посочва, че прокурор Венета Иванова е действала в услуга на определени лица. Създават усещания за корупционни практики от страна на прокурора, без никаква конкретика в тази насока. Статиите са публикувани непосредствено след връчване на призовка за явяване в качество на обвиняем и след привличане на  обвиняем по  наблюдаваното от прокурор Иванова дело и явно целят да насадят впечатления  за неправомерни и корупционни действия по същото  дело от нейна страна. Съзнателно, спазвайки принципа „нулева реклама“, не съобщаваме името на тези медии, където такива „статии“ се  фабрикуват от анонимни „автори“, които нямат доблестта да застанат пред читателите с имената си.

Пълната липса в изложенията на каквито и да е обективни и ясни факти срещу прокурор Иванова и изобилието на непотвърдени от нищо внушения за корупционно поведение на колегата не са нищо повече от откровени клевети, целящи зловредна атака спрямо прокурора, като реакция на упражненото правомощие по чл.219, ал.1 от НПК за привличане на лице в качеството на обвиняем.

След като се запознахме с тези факти, не можем да не изразим острата си реакция срещу подобно отношение, проявено от анонимни автори към действащи магистрати.

Във връзка с течащата процедура за избор на главен прокурор на Република България Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България споделя нагласите и очакванията на всички български магистрати и граждани за главен прокурор да бъде избран най- достойният кандидат.

Бъдещият главен прокурор следва не само да отговаря на формалните критерии, регламентирани в чл.170 от Закона за съдебната власт, но и да убеди цялото общество, че при избора му са следвани най-високите възможни стандарти.

На първо място, считаме, че терминът, използван от законодателя, а именно „висока професионална компетентност“, следва да е съотносим към всеки един български магистрат- съдия, прокурор или следовател. Доколкото главният прокурор е призван да олицетворява системата на Прокуратурата на Република България, то същият следва да притежава „изключителна професионална компетентност“, да бъде отличен юрист, изграден професионалист и личност с безспорен авторитет.

Жизнено важно е бъдещият главен прокурор да притежава изискуемата от закона способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, като бъде „кристално“ чиста личност, с неоспорими морални и етични качества и несъмнен интегритет. В никакъв случай не трябва да е политически обвързана фигура, нито по какъвто и да е начин да е близък или свързан с лобита, икономически и/или задкулисни кръгове.

Изявената независимост ще бъде гаранция в очите на всички магистрати и обикновени български граждани, че Прокуратурата на Република България винаги ще отстоява правото, законността и справедливостта, като ще провежда последователна, решителна и принципна политика в сферата на борбата с престъпността.

Публикуваното на 08 юли 2019 г. подзаглавие в редакционна статия на централен ежедневник "ПЛОВДИВЧАНИНЪТ РУМЕН ПОПОВ Е СМЯТАН ЗА ФАВОРИТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“, е фалшива новина.

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България заявява открито и категорично пред българското общество, пред нашите колеги прокурори, пред съдиите, следователите и служители в органите на съдебната власт, че нито пред нас – членовете на УС, които сме във връзка постоянно, нито от наши членове е бил поставян въпрос за персонална номинация.

Нашето становище беше заявено на кръглата маса пред Президента на републиката и е публикувано на сайта на АПБ. Там са изразени точно и ясно вижданията и надеждите на повечето ни колеги за качествата на следващия главен прокурор, на когото вероятно предстои още по-труден мандат.

Уважението ни към всички средства за информация и към конкретния вестник не ни позволява да предполагаме друго, освен че този път не е сработил професионалният инстинкт за обективна оценка надеждността на източниците.

Управителен съвет на

Асоциация на прокурорите в България

Уважаеми дами и господа,

Управителният съвет на АПБ разисква представения от Министерството на правосъдието проект за Закон за допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, поставен за обсъждане пред членовете на Съвета  по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. С предложения проект се въвеждат специални правила за започване и провеждане на наказателно производство за умишлени престъпления, извършени от Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор.

Като отчетохме констатациите в решението на Европейския съд за правата на човека по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г.,относно нарушението на чл. 2 от ЕКПЧ, препоръките на  Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка /оценка/ [1] заявяваме нашата подкрепа на инициативата да бъде създаден механизъм за провеждане на разследване срещу председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор на Република България.

Принципното ни становище е, че тези правила следва да важат и за тримата ръководители, защото само по този начин ще се постигне необходимото съответствие с конституционно гарантирания им равен статут, както и спазването на принципа - важните решения, засягащи съдебната власт, да се приемат с квалифицирано мнозинство от членовете на ВСС.  Въвеждането на диференцирана процедура само по отношение на главния прокурор би довело до недопустимо и необосновано  засягане на фундаменталния конституционен принцип на правовата държава, който съгласно Решение № 22/1996 г. на КС на РБ, по к. д. 24/1996 г. - „...освен всичко друго означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и за всички правни субекти“. Още с приемането на Конституцията през 1991 г., учредителната власт е предвидила особен ред за назначаване и освобождаване на тримата висши магистрати. Разширяването на обхвата на основанията за прекратяване на правомощията на някой от заемащите тези длъжности, чрез изменение в устройствения закон ще обуслови противоречие на съответната законова  норма с разпоредбата на чл. 129 от КРБ, което ни дава допълнителен аргумент да възразим срещу въвеждането на такъв специален режим. За подобен подход освен, че е и противоконституционен, трудно биха се намерили разумни аргументи.

Представяме на Вашето внимание нашите коментари и предложения по текстовете на проекта за допълнение на НПК, публикуван в сайта на  Министерството на правосъдието.

Уважаеми колеги, членове на Асоциацията на Прокурорите в България! 

С това писмо се обръщаме към всички вас за да ви запознаем с принципните позиции, идеи и  намерения и най - наболелите теми в живота на нашата организация, които бяха обсъждани на първото заседание на избрания от вас Управителен съвет.

Всички ние от УС благодарим на колегите, които ни избраха и го приемаме като израз на доверие и оценка, които трябва да бъдат оправдавани ежедневно.

Нашата професионална организация успя през годините на своето съществование да си изгради сериозен и заслужен авторитет сред колегите прокурори, съдии и следователи и всички работещи в съдебната власт, както и пред държавните органи, национални и международни обществени организации, медиите и обществото ни. Това се дължи на денонощна работа на всички колеги прокурори, които правеха невъзможното, за да съвместяват служебни задължения, грижи за семейства и близки и организационна работа. Като оценяваме и най-малкото доброволно участие в живота на АПБ, нашето желание и цел е той да стане все по-интензивен и съпричастен с проблемите и стремежите на всеки работещ прокурор или служител на прокуратурата, както и с всеки наболял проблем на обществото, изискващ нашето професионално становище. 

Обръщаме се към всеки от нашите почти триста членове, за да оповестим какви са намеренията ни и какви са трудностите, за да успеем да ги реализираме.

ДО:

ПЛЕНУМА НА ВСС

КОПИЕ:

ПРОКУРОРСКА КОЛЕГИЯ НА ВСС

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС,

На 17.01.2019 година Пленумът на Висшия съдебен съвет на Република България отложи гласуването на предложението да бъде увеличено с 10 % основното трудово възнаграждение на магистратите и служителите от съдебната система. Решението беше широко отразено в средствата за масова информация, като предизвика сериозен обществен интерес. Едновременно с това, в магистратските среди започна широка дискусия и възникна полемика относно справедливостта на избрания метод за изчисляване на увеличението на трудовото възнаграждение на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители от органите на съдебната система.

Като съсловна организация на българските прокурори и изразител на техните интереси, Асоциацията на прокурорите в България няма как да остане встрани от решаването на този така важен въпрос. След задълбочено обсъждане на вариантите относно планираното увеличение на трудовите възнаграждения, Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България изразява своето категорично становище, че най- справедливият и правилен модел е да бъде възприет т.н „смесен подход“ за изчисляване на увеличението на магистратските възнаграждения, изразен в следното:

- еднакво номинално увеличаване на размера на трудовото възнаграждение на всички магистратите, независимо от нивото на органа на съдебната власт;

- увеличаване възнаграждението за придобит ранг, като по този начин бъде разпределена разликата до размера на предвидените в бюджета средства за увеличаване на основните трудови възнаграждения за цялата система.

В подкрепа на изразеното по- горе становище, предлагаме на Вашето внимание следните аргументи:

Във връзка с исканията на служителите на затворите и служителите към Главна дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието за конструктивен диалог с компетентните държавни институции относно условията на труд, при които изпълняват своите професионални задължения, Управителният съвет на Асоциация на прокурорите в България изразява безпокойство относно нормалното функциониране на пенитенциарната система в България.

Подкрепяме категорично становището, че в тази специфична система в рамките на правосъдието, отдавна съществуват нарушени баланси. Необходимо е държавата да положи усилия да се предприемат бързи и решителни мерки за преодоляване на критичното съотношение между броя на надзирателите и затворници. Застрашена е сигурността в местата за предварително задържане и лишаване от свобода, което поставя в опасност не само охранителния състав и лишените от свобода, но и всички граждани.

Освен това считаме, че заслужава уважение и следва да се оцени ролята на надзирателите и служителите в този сектор, която включва не само осигуряването на физическа охрана, но и грижа за превъзпитанието на лишените от свобода и връщането им в нормална обществена среда след изтърпяване на наказанието.

Апелираме към компетентните органи за диалогичност и предприемане на подходящи мерки за решаване на натрупаните системни затруднения в дейността по изпълненията на наказанията и охраната на съдебната система.

От носно внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Против действията, с които отново се провокира към обществена и политическа нагласа, насочена срещу Прокуратурата на Република България.

По повод недопустио отношение към представител на Районна прокуратура-Благоевград.

По повод стремежа на отделни кръгове и медии да омаловажат усилията на прокуратурата за постигане на решителни успехи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.